Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 82

— Не е добре. — Насилих със зъби един от ноктите си. — Там има някои неща, които не биваше да виждат…

— Мога ли да те прекъсна? — проговори гласът на Тремърн през моя мордофон. — Изчаках, докато се успокоите малко, за да ти го кажа. Багажът на Стинго е в безопасност.

— При теб ли е?

— По-скоро трябваше да кажа „обезопасен“. В багажа на всички ви сме скрили бомбички със загнивач. Щом се изпрати кодиран радиосигнал, загнивачът предизвиква моменталното разпадане на съдържанието на съставящите го молекули.

— Радвам се да го чуя. Напоследък се разкриха доста тайни, нали така?

Отговор не последва. Протегнах чашата си да ми долеят.

— Няколко прости отговора на няколко прости въпроса, ако обичате.

Гневът ми бе издухан от умората, излющен от страха пред неизбежната смърт. Мата кимна.

— Добре. От историческа гледна точка — как са се появили момчетата там, а пък момичетата — тук.

— Въпрос на взаимни интереси — каза Мата. — Преди много години нашите прамайки били насилствено преселени на тази планета. Тази неизбежна трансплантация имала отрезвителен ефект върху тях. Каквито и крайни увлечения да са проявявали по другите светове, тук те не се повторили. Надделяло спокойствието, хладнокръвието и здравата логика. Така сме се превърнали в това, което виждаш днес.

— Жени — казах аз. — Общество от жени.

— Точно така. Животът тук в продължение на много време представлявал една непрекъсната битка, или поне така пише. Фундаменталоидите се мъчели да ни вкарат в правата си вяра, докато съседите ни отвъд се опитвали просто да ни пометат. Наричали ни по-долния пол и смятали, че сме заплаха за тяхното съществуване. Когато сме дошли за пръв път на тази планета, сме установили, че всички тия побъркани мачовци вече се били устроили добре. Нашата група била принудена да положи доста големи усилия, за да се запази настрана от тях. Това, според нашите майки, коствало прекалено много време и енергия, затова те решили да потърсят пътища да си осигурят мир. Успели някак си да убедят управляващата клика сред мъжете, че могат да просперират, ако насочат енергията си в някаква по-положителна посока. Този подтик бил доста егоистичен. Осигурявайки на мъжете на върха средства да си запазят положението, те си осигурили контрол над всички останали от мъжкото общество.

— Звучи ужасно — обади се Мадонет. — Да превърнете всички тези мъже в роби.

— Никога не казвай „роби“! „Драговолни сътрудници“ е по-подходящ израз. Показахме на тези, които ги командваха, и особено на онзи, Железния Джон, колко по-лесно е да управляват с мозък, отколкото чрез мускули. Демонстрирахме им, за тяхно огромно удовлетворение, колко неща могат да се постигнат по този начин. С нашата интелигентност и научни познания и с техните мускули успяхме да съградим тези две отделени общества. В началото имаше твърде много омраза и сблъсъци между двете групи, но това отмря, след като се взе решение само мъжките вождове да знаят за нашето съществуване. Това напълно ги устройваше.