Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 81

— Не е ли очевидно? — каза Мадонет, засегната от назидателния ми тон. — Изглежда, че дамите тук ти правят подарък и ти би трябвало да си им благодарен.

Което изобщо не разведри атмосферата.

— Доколкото мога да си припомня — си припомних на глас, — тъкмо господата, и то с цената на известни физически загуби, трябва да подчертая, полираха оня червеникав ротвайлер, преди вие да се появите на сцената. Също така добре си спомням, че бяхме наблюдавани през цялото време, докато траеше битката на живот и смърт, от една ваша представителка, която не направи нищо, за да ни помогне.

Грубият отговор я накара да стисне устни, а аз се озъбих на цялата женска компания. В очите на всички блесна гняв, но Мата бързо охлади страстите.

— Деца, преживяхме достатъчно горест и болка, нека не се нараняваме повече. — Тя се обърна към мен. — Джим, нека да обясня. Девойката, която ви помогна да се измъкнете, Бетуел, е една от нашите шпионки, които ни информират непрекъснато какво правят мъжете от другата страна на стената. Заповядах й да ви помогне да се отървете от стражата и тя го направи. Също така й заповядах да не разкрива присъствието си пред Железния Джон. Мъжете отвъд стената нямат никаква представа, че следим всяка тяхна стъпка, и бих искала нещата да останат така. Тя ви помогна да се измъкнете и би трябвало да сте й благодарни.

Разбира се, че бях, и трябваше да го призная, но бях твърдоглав, сърдит и настроен да мърморя и ръмжа злобно. Мата кимна весело, сякаш бях казал нещо изключително важно.

— Виждаш ли как всичко се оправи? Ти си тук, жив и здрав, твоите приятели също, а това, което търсиш, е прибрано на сигурно място и се пази.

Слушах с половин ухо. Добре беше за народа. Но в действие май че бяха приведени други сили, които съвсем не целяха моето добро бъдеще. Авариите по време на транспорт не стават току-така. Някой там сред бюрокрацията, който ме манипулираше, май никак не ме обичаше. Сигурно никога не ме е обичал и никога не е имал намерение да ми осигури антидота. Със сигурност щях да им създавам по-малко грижи, ако просто вземех да умра. А оставаха само девет дни, за да се оправи цялата тази работа.

Докато тези мрачни мисли гъмжаха в изтощения ми мозък, бях натиснал автоматично клавишите на компютъра. Числото светна пред мен. Наистина бях спал повече, отколкото си мислех.

Всъщност ми оставаха осем дни.

20.

Огледах мирната женска суетня наоколо. И изведнъж се почувствах много, много уморен. Отляво под гърдите ме болеше и бях сигурен, че няколко ребра са счупени. Отпих от виното, но не ми помогна. Това, което наистина ми беше нужно, бяха едно-две хапчета, които да ми възвърнат поне някакво подобие на живот. Те бяха в багажа ми…

— Багажът ми! — извиках пресипнало. — Екипировката ми и всичко останало. Ония нерези държат цялата ни екипировка!

— Не съвсем — каза Мата с успокоителен тон. — Веднага щом ви изведоха, ние се погрижихме вашият портиер, Велди, да изпадне в безсъзнание и багажите на двама ви сега са тук. Екипировката на вашия колега, Стинго, не се оказа в резиденцията ви, така че можем да предположим, че сега тя е в ръцете на Железния Джон и неговата компания.