Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 78

… изхвърчах през стаята, издрънчах в стената и рухнах.

Осъзнах, че гласът, който вие от болка, е моят собствен. Войникът при вратата ме погледна и извърна очи. Стинго се бе проснал неподвижен след ужасния ритник. И аз не можех да направя нещо повече, освен да пълзя.

Поне Железния Джон беше почувствал хватката ми — разтриваше врата си. Усмивката беше изчезнала от лицето му, от устните му капеше гъста пяна. Само един удар и бях мъртъв…

— Ей, Железния — чу се глас. — Забрави нещо. Мен.

Говореше Флойд. Слаб, с черна брада, равнодушен. Беше стоял и гледал, когато Железния Джон ритна Стинго и когато се срутих и аз. Едва сега се размърда.

Стъпка по стъпка. Напред. С изпънати ръце и леко извити пръсти. Железния Джон, изпаднал в буйна ярост, скочи към него.

Но не улучи, защото Флойд го нямаше там. Беше се озовал встрани и изрита гиганта в ребрата така, че оня залитна и почти падна.

— Ела, ела — каза Флойд с толкова тих глас, че едва го чух. — Ела да те унищожа.

Железния Джон бе станал предпазлив — даваше си сметка за бързата реакция на своя противник. Разпери широко ръце и бавно тръгна напред. Като природна сила. Неумолим и неизбежен.

Две бързи тупвания — два удара — и Железния Джон се олюля. А Флойд отново бе извън обхвата му и бавно го заобикаляше. Внезапен ритник, удар — после отново встрани.

Каквото и да направеше, Железния Джон не можеше да предотврати крайния изход. Вече изтощен, той нападна внезапно, пресегна се и удари. И докосна само въздуха. Флойд беше пред него, зад него — и непрестанно му нанасяше удари. Изтощаваше го.

Продължиха да се въртят в кръг още няколко минути. Флойд продължаваше да е все така бърз и все така внезапно нанасяше удари, докато червеното чудовище ставаше все по-бавно и по-бавно, ръцете му се смъкваха все повече, а непрестанните удари изсмукваха силата му. Сигурно вече разбираше, че при тези обстоятелства битката може да завърши само по един начин. Но продължаваше да е опасен. Сякаш случайно, полесражението се приближи към мен.

Разбрах, че е тръгнал за мен! В последния кратък миг преди да се хвърли върху ми успях да издърпам крака си и го ритнах право в лицето. Той падна, но ръцете му се впиха в глезена ми. Задърпа ме към себе си, пресегна се нагоре, по-нагоре, към гърлото ми…

И Флойд удари. Вече никаква наука — само груба сила. Серия тежки удари по гърба и в бъбреците на гиганта. Железния Джон отвори уста от болка и ме пусна.

Още удари по главата. Той се опита да се изправи, но краката му се подкосиха от последвалите ритници в коленете. Отново тупане на бързи удари, сякаш се беше задействала някаква ужасна машина. И внезапна тишина.

За миг Железния Джон се опита да запази равновесие. Лицето му бе напълно безизразно. После Флойд замахна с ужасен ритник, който се спря в слепоочието на гиганта. Той рухна до мен и повече нито се надигна, нито помръдна.

— Мъртъв ли е? — изхриптях аз.

Флойд се наведе, опипа пулса на вратната му жила и каза: