Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 65

— Пак обучаващ филм — отвърнах с възможно най-равнодушен тон. Но докато говорех, с изненада долових в гласа си известен трепет. Флойд продължаваше да надува, без да му обръща внимание, но Стинго, който уж спеше на дивана, отвори едното си око.

— Обучаващ филм? Искаш да кажеш продължението на онази история с блатото в гората?

— Улучи в десятката.

— Разбра ли какво има в езерото? Онова нещо, което дръпна кучето?

— Тъпа история — каза Флойд и изсвири един по-бърз мотив. — Въпреки че наистина ми е мъчно за кучето.

— Това не беше истинско куче — каза Стинго. Погледна ме, сякаш очакваше да проговоря, но аз стиснах зъби и се извърнах. — Нито пък езерото беше истинско.

— Какво искаш да кажеш? — попитах и го погледнах.

— Митология, скъпи Джим. Ритуали на прехода. На дъното на езерото беше Железния Джон, нали?

Подскочих, сякаш ме беше ударил ток.

— Той беше! Но — как разбра?

— Казах ти, че съм чел митология. Но това, което наистина ме безпокои, не е този обучаващ филм, както го нарече. Притеснява ме фактът, че Железния Джон е тук, от плът и кръв, як и космат.

— Изтървах нишката — обади се Флойд и ни погледна. — Малко обяснение няма да е излишно.

— Наистина — каза Стинго, като отметна крак и седна на дивана. — Човечеството изобретява култури, а културите изобретяват митове, за да оправдаят и обяснят своето съществуване. Сред тях много разпространени са митовете и церемониите, свързани с ритуалите на преход за момчетата. Преходът от детството към мъжеството. Това е възрастта, когато момчето се отделя от майка си и от другите жени. В някои примитивни култури момчетата заминават и остават да живеят с мъжете, без да виждат повече майките си.

— Не е голяма загуба — измърмори Флойд. Стинго кимна.

— Трябва да си чувал това, Джим. Във всички култури майките се опитват да моделират своите синове по свой женски образ и подобие. За тяхно собствено добро. Момчетата се съпротивляват и ритуалът на преход им помага в тази съпротива. Винаги е намесен символизъм, защото символите са средство да се представят митовете, които стоят в основата на всяка култура.

Замислих се над всичко това. Главата ме заболя.

— Извинявай, Стинго, но с това последното съвсем ме оплете. Би ли пояснил?

— Разбира се. Да вземем Железния Джон. Ти току-що каза, че не си разбрал. И все пак мисля, че тази история ти е подействала емоционално.

Понечих да протестирам, но се отказах. Защо да лъжа? Нали се бях опитвал никога да не лъжа себе си. Сега беше подходящ момент да приложа това правило.

— Прав си. Хвана ме, но не знам защо…

— Митовете се занимават с емоции, не с факти. Нека хвърлим поглед към символите. Не изпразни ли младият човек езерото и не намери ли той на дъното му Железния Ханс, или Железния Джон?

— Точно така.

— Кой мислиш, че е Железния Джон? В тази история, имам предвид, не този, дето се мотае наоколо. Но преди да ми отговориш на това, кой според тебе беше младият мъж в приказката?

— Това не е много трудно да се предположи. Всеки, за когото е предназначена историята. Всеки, който я гледа. В този случай, тъй като бях сам, предполагам, че това съм бил аз самият.