Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 55

— Железния Джон…?

— Той и никой друг — изтътна гласът му като далечен гръм. — Добре дошли, Джим, Флойд и Стинго. Вашата слава ви изпревари.

Винаги е добре да срещнеш един истински фен. Сега и тримата се поклонихме, тъй като това не беше обичаен прием. Още веднъж се поклонихме и залата избухна в страстни аплодисменти.

Железния Джон отново седна в трона си и кръстоса нозе. Или си беше боядисал ноктите на краката, или техният естествен цвят също беше ръждивочервен. Подминах този въпрос, защото имаше много по-важни въпроси, на които исках да получа отговор.

— Всички тук в Рая бяхме много потиснати, когато научихме, че сте арестувани — каза той. — По фалшиво обвинение, разбира се?

— Разбира се!

— Така си и мислех. Но загубата на Галактиката е печалба за нас. Сега сме много доволни, защото разполагаме, може да се каже, с монопол над вашите таланти.

Това ми прозвуча доста злокобно, но го пренебрегнах и наострих уши, за да схвана останалата част от тътена на словото му.

— Галактиката е така изпълнена с грях, мъка и лъжа, че от отвращение предпочетохме да не следим повечето от онова, което показват по телевизията. Сигурен съм, че ще се зарадвате много, когато разберете, че след вашето арестуване и затваряне прекратихме гледането на обичайните програми и сега въртим записи на вашите изпълнения, ден и нощ. А сега, много скоро, ще бъдем щастливо благословени да слушаме самите оригинали!

Тези думи бяха посрещнати с ентусиазирани викове, на които ние отвърнахме с поклони, усмивки и стискане на ръце над главите. Когато виковете заглъхнаха, старият Ръждивко изтътна онова, което всички очакваха да чуят.

— И ето, ние се надяваме, че сега ще свирите за нас! — Отново възторжени викове. — Какво удоволствие е да чуеш на живо фаворита на фаворитите — „Нищо не е прекалено лошо за врага“. Но докато се приготвяте, ще излъчим запис, за да подгреем цялата ни национална публика, да подготвим всички за първото ви представление на живо.

Което не беше съвсем лоша идея, тъй като колкото и бързо да се справяхме, телевизионните им техници бяха друга работа. Доста старомодна, разбира се. Те повлякоха дебели една ръка кабели, твърде древни, самоделни камери, осветление и други приспособления, които сякаш бяха измъкнати от някой музей. Докато ставаше всичко това, от тавана се спусна екран и когато прожекторът зад него заработи, той се оживи от ярки цветове.

Встъплението на записания клип не можеше да се нарече връх на галактическото вдъхновение. Около хиляда културисти забиваха с тежки чукове колове в земята на фона на тътнещ барабан. Барабанът заглъхна, но чуковете продължаваха тихо да чукат, когато зад сцената се чу глас.

— Жители на Рай, сега ви предлагаме изключителната възможност, за която ви съобщихме преди няколко минути. Знам, че сега всички вие, по цялата родна земя, сте застанали пред апаратите си. Мисля, че рейтингът на тази програма ще бъде сто процента! И така, докато Стоманените плъхове подгряват за първия си тукашен концерт на живо, имаме удоволствието да ви поднесем тяхната специална версия на… „Пътя на Звездния крайцер“!