Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 54

Тя се оказа здрава, но мека. Погледнах и видях, че не е стъпенка, а мъж, облечен в сиво и застанал на четири крака. Той се изправи и се изниза встрани, заедно с още един човек-стъпенка. Джуджета, високи до кръста ми и почти толкова широки. Приятелите ми реагираха като мен, погледите ни се срещнаха, но не казахме нищо.

— Поздрави — прокънтя гръмък глас. — Добре дошли, добре дошли, гости на Рая.

— Благодаря много — отвърнах на високия и закръглен като варел мъж, облечен в златна дреха. — Железния Джон, предполагам?

— Ласкаете ме, но предположението е неточно. Гости музиканти, моля, последвайте ме.

Роговете прогърмяха отново. След това редиците им се разтвориха и пропуснаха трима облечени в сиво мъже, които посегнаха към багажите ни. Понечих да се противопоставя, но после, макар и с неохота, реших, че всичко ще е наред. Посрещането ни при портика беше прекалено спонтанно, за да е подготвяно. Облеченият в злато посрещач направи поклон и ни поведе към тухлените стъпала на една тухлена постройка.

На жителите на Рай им липсваше разнообразие в строителните материали, но не и архитектурно въображение. Високи колони, увенчани с орнаментирани капители, се издигаха и поддържаха архитрава на една изключително сложна ентаблатура. Точно както го бях учил в първи курс по архитектура. От двете страни високи прозорци се отваряха към широки балкони. И всичко това беше изработено с тухли.

— Дотук изглежда страхотно — каза Флойд.

— Направо страхотно — съгласих се аз.

Но обърнах поглед назад, за да се уверя, че носачите с багажа ни идват след нас. И все още разполагах със зашеметяващите гранати в джоба си. Ако си подготвен, няма да си имаш неприятности, както ни учеха в отряда „Млади филизи“.

Продължихме по един тухлен коридор, по тухлена настилка и през един тухлен портал, за да влезем в просторна и внушителна по размери зала, живописно осветена от слънчевите лъчи, които се пречупваха през високите до тавана прозорци от оцветено стъкло. По тях бяха изрисувани живописни сцени на маршируващи армии, бойни щурмове, боеве и загиващи воини — обичайният сюжет. Мотивите преминаваха и по стените, по които се виждаха провесени изпокъсани бойни знамена, щитове и мечове. Когато влязохме, облечените в дълги роби мъже, които стояха край стените, се обърнаха и направиха поклон. Но нашият водач ни поведе покрай тях до отсрещната стена, където имаше издигнат трон, направен от знаете какво, на който седеше най-високият мъж, който бях виждал.

Не само висок, но и гол.

Във всеки случай щеше да е гол, ако не беше изцяло покрит с ръждивочервеникава коса. Брадата му се спускаше до гърдите, които бяха покрити с червена козина. И ръцете, и краката, и, не можах да се въздържа да не надзърна, цялото му туловище, коремът, както и чаталът му. Това беше всичко, което можеше да се види, тъй като между краката си имаше набедреник, или по-скоро кесия, изплетена, предполагам, от собствената му козина. И всичко това с цвят на ръждясало желязо. Пристъпих напред и направих лек поклон.