Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 53

гърми го и спри го, на смърт повлечи го.

Палим и псуваме с кеф, щото…

НИЩО НЕ Е ПРЕКАЛЕНО ЛОШО ЗА ВРАГА…

Пиячка, пиячка, пиячка, пиячка,

Вик и псувня и воня и лежачка

Хващай момичето, грабвай, влачи го.

Покажи му каквото си няма,… го…

Лесно може да си представи човек колко добре пасваше на войската това нежно цвете на лириката. Възторжените възгласи още не бяха заглъхнали, когато зад нас се чу съскане и грохот. Обърнахме се и разбрахме, че транспортът ни е пристигнал.

Сигурно местните бяха свикнали на такива неща, но за туристите беше време да изцъклят очи.

— Само за специални случаи, за специални хора — каза гордо Льотур.

Зяпнахме, загубили ума и дума. Превозните средства бяха две. Бяха изработени от дърво и украсени със златни волути и скъпоценни камъни. Отпред всяка от машините имаше по едно колело, което се насочваше с кормилен лост. То се управляваше от кърмчия, разположен високо над него. Огледах по-близката машина. В средата имаше широка седалка, а отзад — още две колелета. Като цяло устройството беше доста примитивно, без да се смята скъпата декорация и като се изключи двигателното съоръжение в задната част. То представляваше лъсната до блясък метална тръба, която пращеше и от време на време изпускаше кълбета пушек. Загубих интерес към него, когато орнаментираната врата се отвори широко. Пристъпих и се разположих върху меките възглавнички. Флойд и Стинго почтително бяха поканени в другата кола. Вратите се затръшнаха и Лвотур изкомандва кърмчиите.

— Потегляй! Дай гориво! Frapu vijan startigilojn! Водачи, ударете стартерите!

Чак сега забелязах, че под мястото на водача има метален резервоар. Водачът се пресегна, отвори една клапа и чух къркоренето на течност в тръбата. След това той натисна един педал: стартера, предположих.

Не. Педалът само стартира стартера. Педалът дръпна едно въженце, което минаваше през скоби до задницата на колесницата. Въженцето повдигна и пусна малък чук, който удари стартера по рамото. Стартерът се оказа индивид, облечен изцяло в черно, който седеше на малка платформа между двете задни колелета. Не само облечен в черно, но и с почернели ръце и лице и с обгорена коса. Скоро разбрах защо. От металната тръба закапа течност, стартерът се пресегна с клечка кибрит и когато течността се запали, отскочи назад. От задницата се проточи език от черен пушек и пламък и облиза неколцина от войниците, които не бяха достатъчно бързи да се дръпнат.

Сега стартерът усърдно се залови за една ръчка, вероятно за да помпа въздух в примитивния тласкател. След няколко секунди грохотът нарасна, моята Огнена колесница затрепера и бавно се затъркаля напред. Много бавно. Макар че сигурно изгаряше по сто галона на миля. Махнах весело на другите две жертви, които уплашени и смутени ми отвърнаха на поздрава. Дръж се, Джим, и се порадвай на возенето.

Никак не беше лесно. Признавам, че пропуснах да разгледам по-голямата част от околния пейзаж, тъй като бях погълнат от мисълта за оцеляване. Изобщо не можах да се отпусна, докато малкият ни придружаващ конвой не спря и дишащият факел зад мен не изгасна. Разнесе се рев на разногласни рогове и вратата на колесницата широко се разтвори. Грабнах си багажа и пристъпих на сивата стъпенка.