Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 24

— Слушай команда. Всички Стоманени плъхове да се съберат на дебаркационна станция дванайсет след две минути. Намираме се в паркираща орбита. Една минута петдесет и осем секунди. Една минута и…

Изхвърчах в коридора, за да се отърва от този глас, но той ме преследваше, докато бягах. Пристигнах последен и рухнах до останалите, които се бяха натъркаляли по палубата до опакования ни багаж. Адмиралът се появи над мен като лош сън и изрева:

— Внимание! Всички стани, мърлячи такива!

— Никога! — извиках аз дори още по-силно. — Махни се, нечестив военен сатана! Ние сме музиканти, цивилни, лекувани от медиците наркомани и сме длъжни да мислим и да се държим като такива. Някой ден, ако оживеем, може би някои от нас отново ще се озоват под твоите тъпи заповеди. Но не сега. Остави ни да почиваме в мир и чакай моите доклади.

Той изрева някаква флотска ругатня, но съобрази да се завърти на пети и да изчезне. Последваха прегракнали поздравления от страна на моите спътници, което ме накара да се почувствам по-малко жалък. Последвалата тишина беше прекъсвана от единични стонове, докато не забръмча далечен мотор. Люкът за совалката величествено се отвори и през него прекрачи енергичен капитан с планшет през рамо.

— Групата, кацаща на Лиокукае?

— Всички налице, всички болни. Изпратете носачи за багажа.

Той измърмори нещо в микрофона на ревера си, посегна към кръста си и откопча чифт белезници. И акуратно ги постави на китките ми.

— Що бе? — смутолевих аз, взрян в прангите.

— Не ми създавай проблеми, гаден наркоман, и аз няма да ти ги създавам. Навън из Галактиката може и да си много велик, но тук си само един от многото осъдени мошеници. И ще си носиш багажа сам. За такива като теб няма носачи.

Отворих уста да го убия словесно, но ги затворих веднага. Нали идеята, че за нашата мисия трябва да знаят минимален брой хора, беше моя. Този очевидно не бе от тях. Изправих се със стон и се затътрих през люка с товара си на гърба. Другите ме последваха в същото състояние.

Орбиталната совалка бе мрачна и безрадостна. Още щом седнахме на металните седалки, те ни стегнаха автоматично за глезените. Танци по пътечките на този кораб не се предвиждаха. Наблюдавахме мълчаливо как нахвърлят денковете ни в багажния отсек, после погледнахме към големия екран в предната част. Много звезди. Те се завъртяха и корпусът на „Безпощадни“ изплува пред нас, смали се и се стопи в чернотата. После пикапът се обърна и видяхме приближаващото се туловище на планетата. Чу се пукащ и изпълнен със статичен шум древен запис на военен марш. Маршът отшумя и бе заместен от гъгнив мъжки глас:

— Затворници, слушайте внимателно. Това пътуване е еднопосочно. Вие сте се противопоставили на всички усилия да бъдете приспособени към мирния живот в нашето хуманно и цивилизовано общество…