Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 22

Натиснах един ключ и усиленият ми глас проехтя; „Благодаря, благодаря, благодаря“ — надмогнат от нарастващото кресчендо на барабани, и завърши с внезапен гръм и няколко реалистични кълбовидни мълнии. По ококорените очи и увисналите челюсти заключих, че съм приковал вниманието им.

— Като първи номер, нашата сладкогласна Мадонет ще ви предложи сърцераздирателната и трагично нещастна „Много съм самотна!“

В този миг върху нас избухнаха шарени прожектори, разкриващи плътно впитите ни розови костюми в цялата им искряща пищност. Докато изсвирвахме прелюдията, светлините се концентрираха върху Мадонет, в чийто костюм имаше повече плът, отколкото плат, и това, изглежда, много се хареса. Последва изсвирване на вятър, светкавица и трясък на гръмотевица и Мадонет протегна красивите си ръце към публиката и запя:

Ето ме, и много съм самотна,

Няма кой да ме потърси,

телефонът не звъни.

Ето ме, оглеждам се и виждам,

виждам само мен, мен, мен.

Мен, мен, мен —

това е всичко в този ден.

Много съм самотна,

виждам само

мен,

мен,

мен…

Всичко това вървеше под акомпанимента на холографски клатещи се дървета, буреносни облаци и други призрачни ефекти. Музиката продължаваше да вие и Мадонет мина към втората част:

Така самотна съм, а мракът е дълбок,

прозореца отварям, прозореца широк.

Нахлува вятърът и махат ми със клони дървесата,

измъквам се навън и стъпвам на тревата.

И ето ме пред гроб отворен!

Опитвам се да бягам, що да сторя?

И ЗНАМ, че те са там, след мен!

Седя и плача, но знам, че идва ден.

С последен вой и спускане на пурпурна мъгла слънцето величествено изгря зад гърбовете ни и музиката заглъхна.

Настъпи тягостна тишина, най-после прекъсната от изригналите аплодисменти.

— Браво, банда — казах. — Май вървим. Или както се изразява Бари Мойд, изглежда сме станали истински рути-тути!

Седмия ден не почивахме и чак късно вечерта, след последния кръг репетиции, казах:

— Стягайте багажа. Музиката и техниката са готови за тръгване. Товарят ни в полунощ. Транспортът до космопорта тръгва оттук един час по-рано, така че не закъснявайте.

Те се изнизаха, влачейки уморено крака. И веднага след тях нахлу адмиралът със Зак, ситнещ по петите му.

— Този агент ме уведоми, че подготовката е приключила и сте готови за тръгване.

Можах само да кимна утвърдително.

— Искаше ми се да дойда с вас — каза Зак.

— Ти уреди всичко това и сме ти благодарни. Жив и здрав.

Той стисна пръстите ми за сбогом и вратата след него се затвори.

Адмиралската усмивка беше топла като на нападаща змия.

— Отделът за борба с наркотиците предяви обвинение в толкова ужасно престъпление, че се налага незабавно интерниране на Лиокукае.

— Много хубаво. И какво е престъплението?

— Злоупотреба с високорафиниран и скъп наркотик, наречен бакшийш. Ти и останалите сте засечени, че го продавате и че сте привикнали към него. Има медицинско лечение срещу привикването, което прави жертвата слаба и трепереща в продължение на няколко дни. Това ще ви осигури време да се огледате, преди да изсвирите първия си концерт. В пресата вече излезе съобщение, че сте задържани и сте в затворническа болница за криминално проявени. Местните жители на Лиокукае изобщо няма да се изненадат, когато пристигнете там. Въпроси?