Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 26

— Аз съм единственият в Пентагона, който знае за истинския характер на вашата акция. Вие сте доброволци и искам да ви благодаря. Сипете си нещо освежително и хапнете, защото това е последната добра дума, която ще чуете за доста дълго време.

— Какво има там навън? — попитах аз, след като отворих замръзналата кутия бира и отпих животворна глътка. Имаше пресни сандвичи и топъл свинедог и моите колеги ги нападнаха. И аз се присъединих, но не преди да отворя скрития тайник в моя синтезайзер и да извадя няколко необходими принадлежности.

— Какъв е животът на тази планета? Мрачен, и по-лошо от това, Джим. През вековете, откакто Лиокукае е превърната в галактическо социално сметище, тук са се разигравали смъртоносни сътресения. Оформяли са се различни култури, като подобните са се привличали. Или жестоките са налагали жестоки решения над по-слабите. Една от най-стабилните култури се е развила точно извън Пентагона. Наричат се мачовци. Мъжът е силен, жената слаба, мъжеството властва, сила чрез сила и тъй нататък, предполагам, че знаете всички тези неща. Най-важното куче сред тази глутница, този, когото съм сигурен, че ще срещнете много скоро, се казва Свиняра.

— Тези cheshitos не са ли ония типове, дето в книгите по психология ги наричат шовинистични прасета? — казах аз.

Той кимна.

— Абсолютно вярно. Така че гледайте Мадонет да не се показва много. И се научете хем да сте кротки, хем да изглеждате опасни. Ако не можете да измислите нищо друго, показвайте бицепси и надувайте перки.

— Звучи като в рая — намръщи се Мадонет.

— Не е толкова лошо, стига да внимавате. Те обичат да ги забавляват, защото нямат достатъчно мозък, за да се забавляват сами. Много си падат по фокуси, дуели и канадска борба.

— А по музика?

— Чудесно — стига да е гръмка, войнствена и да не е сантиментална.

— Ще се постараем — казах аз. — Но групата, която искам да намеря, е тази на фундаменталоидите.

— Да, знам. Както са ви казали, звездолетът с археологическата експедиция е кацнал при тях. Аз водих спасителната група, която измъкна членовете на експедицията. Затова сега съм вашата свръзка. Фундаменталоидите са номади, освен това са с твърде ограничен манталитет и противни. Опитах се да уредя нещата кротко. Не стана. Накрая пуснах в зоната наркотичен газ и измъкнах учените. Разбрах за изчезналия артефакт чак когато се озовахме извън планетата, след като всички се свестиха и възбудата премина. През това време групата, която ги беше пленила, се беше преместила и следите се бяха загубили. Не можех да направя нищо друго, освен да докладвам. Сега всичко е във ваши ръце.

— Много благодарим. Можете ли поне да ми посочите на картата къде се намират те?

— Де да можех. Те са номади.

— Чудесно. — Усмихнах се неискрено. Двадесет дни до крайния срок. Можеше да наистина да се окаже Крайния срок! Още веднъж изтърсих от главата си мрачните предчувствия и огледах бандата си.

— Питайте, ако имате някакви въпроси, защото това е последната ви възможност — каза Тремърн.

— Имате ли карта? — попитах аз. — Просто искам да знам пред какво ще се изправим, когато излезем навън.