Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 20

Стана. На другия ден в репетиционното студио доведоха един длъгнест блед млад мъж. Зак ми прошепна в ухото:

— Това е Бари Мойд Шлепър. Преди две години написа поп-мюзикъл, „Не пържи за мен, Анжелина.“ Оттогава има голям успех.

— Знам го. За готвачката, дето се жени за един диктатор.

— Същия.

— Добре дошъл, Бари, добре дошъл. — Поздравих го в движение и стиснах кокалестата му ръка. — Аз съм Джим и отговарям за нещата тук.

— Рути-тути, приятел, рути-тути — отговори той.

— Рути-тути и на тебе. — Трябваше да понаучим и музикантския жаргон, ако искахме планът да успее. — Обясниха ли ти за целта на операцията?

— Горе-долу. Нова продуцентска фирма, готова да хвърли много мангизи. Финансират нови групи, за да вдигнат рейтинга.

— Точно така. Ти ще отговаряш за музиката. Аз ти показвам с какво разполагаме, а ти го заформяш.

Подадох му слушалки и плейър. Нямаше да понеса слушането на тези съкрушителни композиции още веднъж. Той започна да поставя кубчетата едно след друго и колкото и да изглеждаше невероятно, бледата му кожа пребледняваше все повече. Прослуша ги всички, въздъхна колебливо, свали слушалките и изтри сълзите от очите си.

— Искате ли да чуете честното ми мнение?

— На всяка цена.

— Ами добре, може и да ви засегне малко, но този материал наистина те изсмуква. Инсуфлира. Имплодира.

— Можеш ли да го направиш по-добре?

— Естествено. И с левия си крак даже.

— Тогава почваме. Действай!

Нямах много друга работа, докато музиката се пишеше, репетираше и записваше. Докато всички останали щяха да свирят и пеят, моите задължения се ограничаваха в това да щракам превключвателите преди всяко парче. И тогава всичките барабанни, цимбални, рогови и молекулно-синтезайзерни ефекти на Зак щяха да избухват през тонколоните на пълен галоп. А пък аз щях да дърпам ръчки, които не правеха нищо, и да натискам бутони и клавиши по една изключена клавиатура. Тъй че докато те продължаваха с музиката, аз обърнах внимание на специалните ефекти.

Това изискваше да прегледам записи на всички популярни групи, бендове и солисти. Някои бяха забавни, други ужасни, всички прекалено гръмки. Накрая изключих звука и наблюдавах лазерните лъчи, експлодиращите фоейрверки и физическата акробатика. Нахвърлях скици, мънках си наум и харчех безогледно парите на университета.

И вградих невероятно количество сложни схеми в наличната електроника. С огромно неудоволствие адмиралът ми доставяше екстрите, които му исках, а аз успях да модифицирам всичко в техническото ни оборудване. Като цяло, седмицата мина задоволително и пълноценно. Притисках адмирала и докато не ми донесе обещаното възнаграждение от три милиона кредита.

— Много мило — казах, подрънквайки шестте новички монети от половин милион кредита всяка. — Прилично заплащане за прилично свършена работа.