Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 17

— Познавам ви само по кодовата референция като А19. Бихте ли ми предложили някое малко по-добро име, с което да ви наричам? И не е нужно да е вашето лично.

Беше едър мъж с голяма челюст. Потърка я, с цел да поразмърда мозъка си.

— Зак — така се казва братовчед ми. Наричайте ме Зак.

— Много добре, Зак. Имате доста добра музикална характеристика.

— Бас държа. Изкарах си колежа, като свирех в групата. Все още изсвирвам по нещо от време на време.

— Тогава получаваш работата. Сега тръгваш с откритата си чекова книжка и купуваш най-добрите, най-скъпите и сложни джаджи за електронна музика, които можеш да намериш. И те трябва да бъдат най-компактните и микро-миниатюризирани, каквито могат да се намерят. Донасяш ги тук и аз ги правя още по-малки, защото всичко, което вземем с нас, ще трябва да го носим на гърбовете си. Ако не можеш да го намериш на тази планета, пазарувай по галактическата поща. Харчи! Колкото повече харчиш, толкова по-добре.

Очите му светнаха с музикантска страст.

— Сериозно ли говорите?

— Абсолютно. Питай адмирал Бенбоу, който ще подписва всички разходи. Заминавай!

Той излезе и прослушванията започнаха. Хвърлям було върху най-отблъскващите подробности през следващите два дена. Музикалните дарби и военната служба в повечето случаи определено взаимно се изключват. Отмятах и списъкът светкавично намаляваше. Бях се надявал на голяма група, но започваше да изглежда, че ще разполагам с малък състав.

— Това е положението, адмирале — казах, подавайки му съкратения списък. — Ще трябва да заложим качество срещу това, което ни липсва като количество. Ще бъдем аз, А19 и тези тримата.

Той се намръщи.

— Ще бъдете ли достатъчно?

— Ще трябва. Отрязаните може да са великолепни оперативни сътрудници, но звуците им ще ги сънувам с години. В кошмарите си. Така че отделете оцелелите и им кажете за мен и за назначението. Чакам ги след обяд в залата за прослушване.

Подреждах чаши и бутилки с освежителни напитки на масата, когато четиримата влязоха. Под строй и с маршова стъпка!

— Първи урок — извиках аз. — Мислете, че сте цивилни. Всичко, което и в най-малка степен напомня за военно, ще ни изпрати на сигурна смърт. Сега — говорихте ли всички с адмирала? Всички кимат, добре, добре. Кимвате отново, ако сте съгласни да получавате заповедите от мен и от никой друг. Много добре. Сега ще ви представя един на друг. Забранено ми е да знам истинските ви имена и постове, така че съм ви измислил. Да започнем със сътворението на света. Джентълменът вляво от вас, с кодово име Зак, е професионален музикант и се грижи за новата ми дарба. Той ще ни помогне целият този проект да се задейства. Аз съм Джим и скоро ще мога да свиря на електронните такъми и да бъда водач на групата. Младата тук присъстваща дама, с кодово име Мадонет, е с много надарен контраалт и е нашият пръв вокалист. Да й раздрусаме ръката.

Отначало бавно, а после по-гръмко и весело, те започнаха да се здрависват с нея и аз вдигнах ръка да ги спра. Бяха много вдървени и трябваше да ги поотпусна. Мадонет беше с бяла кожа и тъмна коса. Високо и снажно момиче, при това твърде привлекателно. Тя се усмихна и ми махна в отговор.