Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 19

Вдигнах купчина записи.

— Това е резултатът от уморителния тест, през който ги прекарах. На тези, които изтърпях повече от петнайсет секунди, направих копия. Сега ще усъвършенстваме процеса още повече. Всичко, което можем да понесем трийсет секунди, минава на втори тур.

Мушнах първия чип в плейъра и се отпуснах в креслото. Връхлетя ни атонален музикален гръм и едно сопрано с глас на бременно свинепрасе раздра слуха ни. Измъкнах записа, хвърлих го под подметките си и преминах на следващия.

Привечер очите ни вече бяха кръвясали от сълзи, ушите ни бучаха, мозъците ни бяха изтръпнали и също бучаха.

— Достатъчно ли е засега? — попитах ласкаво. Отговори ми хор от стенания. — Добре. На улицата, точно в съседния вход, забелязах някаква пивница, наречена „Оплакни сливиците“. Какво ще кажете, да опитаме ли да оплакнем нашите?

— Хайде! — каза Флойд и се упъти към изхода.

— Вдигам тост — казах, когато ни донесоха питиетата. Вдигнахме чашите. — За Стоманените плъхове и дано да свирят дълго!

Обърнахме чашите, засмяхме се и поръчахме още. Май цялата шашма щеше да потръгне.

Но защо тогава бях толкова потиснат?

5.

Бях потиснат, защото планът наистина беше доста налудничав. Идеята беше с усилена реклама за една седмица да стигнем до върха, да ни дадат няколко музикални награди — и след това да се появи престъплението. В този кратък период трябваше не само да изнамерим някакъв особен вид музика, но да подготвим репертоара и евентуално да достигнем поне някакво средно ниво на умения. Трябваше ни и още нещо. Освен късмет, разбира се.

— Мадонет, един въпрос. — Но първо отпих от бирата. — Длъжен съм да призная бездънното си невежество по отношение на технологията в правене на музика. Има ли някой, който, така да се каже, наглася мелодиите и след това ги написва за състава, за да знае всеки какво да свири?

— Говорите за композитор и аранжор. Могат да се съчетаят, но обикновено е по-добре тези дейности да се разделят между двама души.

— Можем ли да си набавим един или двама такива? Зак, ти си най-близо до професионализма тук, имаш ли някаква идея?

— Не би трябвало да е толкова трудно. Просто трябва да се свържем с ГАЗМАК.

— С какво?

— С Галактическата задруга на музикантите, артистите и композиторите. В музикалния бранш има голяма безработица и сигурно ще можем да намерим наистина компетентни хора.

— Идеално. Веднага ще говоря с адмирала.

— Невъзможно — изръмжа Бенбоу в обичайно добродушния си стил. — Никакви цивилни, никакви външни лица. Това е изцяло секретна операция.

— Такава е сега, но след седмица става публична. Ние просто изобретяваме прикриваща версия. Така че групата се организира, за да се направи холофилм. Или за рекламен клип на някоя голяма фирма. Примерно, „Максуайни“ искат да си сменят имиджа, да разширят пазара. Да се отърват от Блими Максуайни с алкохоличния му червен нос и вместо него да използват поп-група. Трябва да го направим, и то веднага.