Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 16

— Ще я получа — и ще я цензурирам. Няма да допусна да научиш каквито и да било подробности за Отдела за сигурност.

— Пазете си тайните, изобщо не ми пука. — Което, разбира се, беше нагла лъжа. — Дайте им кодови имена и номера, скрийте им самоличността. Всичко, което искам да знам, са музикалните им способности и дали ще се справят на терена, когато играта загрубее.

Това отне известно време. Излязох да потичам и да поотпусна мускулите. След това, докато дрехите ми се въртяха във вакуумната пералня, взех горещ душ, последван от студен. Отбелязах си наум, че скоро трябва да си купя още дрехи — но не и преди тази операция да стартира и да бъде в пълен ход. Не можех да се измъкна от смъртния часовник вътре в мен, който отмерваше секундите до Страшния съд.

— Ето ти списъка — каза адмиралът, когато влязох в кабинета. — Няма имена, само номера. Агентите от мъжки пол са обозначени с буквата А, а…

— Може ли да отгатна — женските са с Б?

Отвърна ми с ръмжене — наистина нямаше никакво чувство за хумор. Прегледах диагонално списъка. Тънък участък с дамите, обхващащи диапазона от Б1 до Б4. Органистка, едва ли, хармоника, туба… и една певица.

— Искам снимка на БЗ. А какво означават другите данни след Б1? 19Т, 908Л и прочие?

— Код — каза той и дръпна листа от ръцете ми. — Означава опитен в ръкопашен бой, квалифициран стрелец с ръчни оръжия, шест години полева служба. Останалото не е твоя работа.

— Благодаря, чудесно, много ми помогнахте. Сигурно щях да я използвам. Но не и щом трябва да носи органа на гърба си. Сега да изберем няколко от мъжкия списък и да поръчаме снимките. С изключение на ето този, А19. Без снимка — искам го тук колкото може по-бързо. В плът и кръв.

— Защо?

— Защото е джазбандист и свири на молекулярен синтезайзер. Тъй като познанията ми в музиката са почти нулеви, той ще ме обучи на занаята в тази случайно подбрана група. А19 ще ми покаже нишките, ще запише парчетата и ще нагласи машините, които ще свирят различните елементи от музиката. Аз само ще се усмихвам и ще натискам бутоните. И като заговорихме за машини — вашата високосекретна служба разполага ли с услуги за ремонт на електроника на тази планета?

— Това е секретна информация.

— Всичко, свързано с тази операция, е секретно. Но все пак трябва да свърша някаква работа с електрониката. Тук или на някое друго място. Нали?

— Ще ти се предостави тази услуга.

— Добре. Я ми кажете какво е гастрофон, или гайда?

— Нямам представа. Защо?

— Защото тук са изредени като музикални дарби, като инструменти или нещо друго. Трябва да разбера.

Смазана с кредити от университета и с поддръжката на адмиралските ченгета, машинарията на моя план започна да се завърта на все по-бързи обороти. Оказа се, че Съюзът разполага около тази планета с външен пост, маскиран като междузвездна товарителна фирма, в която имаше напълно оборудван машинен склад и електронен сервиз. Фактът, че ми позволиха да използвам всичко без никакви ограничения, означаваше само, че постът щеше да изчезне веднага, след като операцията приключеше. Още докато се подготвяха прослушванията, докараха агент А19 с възможно най-бързия транспорт. Той се появи с леко стъклен поглед.