Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 15

— Още кафе. И след това ми обясняваш какво имаш предвид, или те убивам.

— Спокойно, адмирале, спокойно. Спомни си за кръвното. Това, което имам предвид, е слизането на Лиокукае с цялото ми необходимо оборудване и силно въоръжена помощ. Започваме съставянето на група музиканти, наречена Стоманените плъхове…

— Какви музиканти?

— Аз съм единият, а вие ми осигурявате останалите. Нали ми казахте, че сте шеф на Съюзната флотска сигурност.

— Казах. Съм.

— Тогава сбирай си войската. Вземи един от техниците си и проучи всичките си полеви служители, от всички възможни рангове, които изобщо са минали през нещо, което би могло да се нарече служба из тази цивилизована галактика. Претърсването ще бъде лесно, защото искаме да разберем само един-единствен факт за всеки от тях. Дали имат музикална дарба. Могат ли да свирят на някакъв музикален инструмент, да пеят, да танцуват, да свирят с уста или поне да тананикат вярно. Взимаш списъка и групата ни е готова.

Той кимна над чашата с кафе.

— Започваш да ставаш по-ясен. Поп-група, съставена само от агенти от сигурността. Но ще трябва време да се състави, да се организира, да репетира…

— А защо?

— За да звучи добре, тъпако.

— Кой ще ти забележи? Слушал ли си изобщо кънтри-миньорска музика? Или „Аква Регия“ и Плутониевите момчета?

— Схванах. Значи събираме тази група и я рекламираме така, че всички лиокукайци да знаят за нея…

— И да са й слушали музиката…

— И да искат да чуят още. На турне. Което е невъзможно. Планетата е под карантина.

— Точно в това се състои красотата на моя план, адмирале. Когато рекламната кампания стигне върха и славата на групата се разпростре из цялата галактика, Плъховете ще извършат някакво ужасно престъпление, заради което моментално ще бъдат откарани на затворническата планета. Където ще бъдат приети с огромен ентусиазъм. И никакво подозрение. Където ще могат да разследват и да намерят чуждия артефакт, и да го върнат, за да си получа аз противоотровата. Още нещо. Преди да започнем операцията, ще ми трябват три милиона междузвездни кредита. В монети, сечени тук. Шест монетки.

— Няма начин — озъби се той. — Средствата ще се осигуряват целево.

— Не ме разбрахте добре. Това е моят хонорар за провеждането на операцията. Всички оперативни разходи са извън това. Платете, иначе…

— Иначе какво?

— Иначе умирам след двайсет и девет дни, край на операцията и вие получавате черна точка в служебната си характеристика.

Личният интерес го подтикна към незабавно решение.

— Всъщност защо не. Тези финансово претоварени академици могат да си го позволят, бълха ги ухапала. Ще ти осигуря списъка.

Той откопча мобифона от колана си, изрева някакъв многоцифрен номер и излая няколко къси команди. Преди още да бях изпил кафето си, принтерът в кабинета се съживи и забълва листове. Прегледахме ги и отметнахме доста възможности. Имена липсваха, имаше само кодови номера. Когато свърших, подадох списъка на адмирала.

— Трябват ни пълните досиета на всички отбелязани.

— Това е секретна информация.

— А вие сте адмиралът и можете да я получите.