Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 14

— И това действа ли?

— Вероятно. Но със сигурност знаем, че покриват най-високия рейтинг в цялата Галактика по нескончаеми часове пулене, прекарани пред екрана.

— Слизате и ги анкетирате?

— Не бъди глупак. В шаситата на всеки приемник са запоени записващи устройства. Прослушваме ги със спътник.

— Значи това, с което разполагаме, е една планета, заселена с кръвожадни, войнствени, побъркани телеманиаци?

— Горе-долу е така.

Скочих на крака, като разсипах изсъхнали трохи от гадните сандвичи по килима, и вдигнах високо юмруци и глас.

— Ето го.

Бенбоу примигна и ме изгледа смръщено.

— Кое?

— Отговора. Просто проблясък на една идея, засега. Но знам, че ще се разрасне и ще набъбне в нещо невероятно. Лягам да спя с идеята и като се събудя, ще я изгладя, ще я изпипам и ще ви я опиша в подробности.

— И каква е тя?

— Не бъдете ненаситен. Всичко с времето си.

4.

Автокухнята произведе поредния скапан сандвич заедно с хладна чаша воднисто какао. Беше доста раздрънкана и разстроена. Задъвках и отпих мрачно, после намерих спалнята в дъното на коридора. С климатик, разбира се, но прозорецът не беше запечатан. Отвори се и засмука хладния нощен въздух. Една луна се издигаше, за да се присъедини към другите три горе. Направени сякаш, за да се образуват странни сенки. Крак на перваза, скок в градината — и докато алармата задейства, щях отдавна да съм изчезнал.

И да умра след двайсет и девет дни. Малкото шишенце, което бях изпил в затвора, наистина ме караше да съсредоточа вниманието си и гарантираше моята лоялност. Но дали щях да докарам до успешен край цялата тази сложна операция в такъв срок?

Нямах избор. Въздъхнах трепетно, затворих прозореца и си легнах. Беше изминал един дълъг-дълъг ден.

На заранта отворих капака на контролния панел на автокухнята и тъкмо усърдно запренамествах жичките й, когато влезе адмирал Бенбоу.

— Мога ли най-любезно да те попитам какво по дяволите правиш тук?

— Явно се опитвам да накарам това изчанчено устройство да произвежда нещо по-различно от скапани сандвичи със сирене. Готово!

Затръшнах капака и набрах команда. Веднага се появи чаша ароматно кафе, последвано от свинепрасвич, вдигащ пара и вкусен. Адмиралът кимна.

— Аз взимам този. Ти си поръчай друг. А сега ми разкажи за плана си.

Послушах го и заобяснявах с пълна уста:

— Ще похарчим няколко кредита от планината с пари, до която имаме достъп. Първо, произвеждаме новини. Искам интервюта, ревюта, слухове и тъй нататък — все за новата поп-група, която е станала хит в Галактиката.

Той се намръщи и изръмжа:

— Каква поп-група? Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Суперпланетарната хит-група, наречена…

— Наречена?

— Не знам. Още не съм го измислил. Нещо засукано и запомнящо се. Или щуро. — Усмихнах се и вдигнах вдъхновено пръст. — Сетих се! Готови? Групата се нарича… Стоманените плъхове!

— Защо?

— Защо не?

Адмиралът не изглеждаше щастлив. Мръщенето му изби в зъбене и той размаха назидателно пръст под носа ми.