Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 120

Тя се изправи, намуси се малко, после се усмихна.

— Заслужаваш да узнаеш истината, Джим. Аз наистина имам кабинет. Но той е в Галаксия Университато, където преподавам във факултета по археология. Университетът вложи в тази операция толкова много пари, че ръководството му настоя да имаме свой представител.

— Радвам се, че този представител беше ти, професоре. Беше истинско удоволствие да работя с теб. — Хвърлих й една въздушна целувка, тя я хвана във въздуха и ми я върна.

— Не знаех за това! — каза адмирал Стинго. Беше повече от стъписан. — Започвам да разбирам, че в тази така наречена операция по намиране на чужд артефакт е имало нива на секретност и двойственост, за които, изглежда, никой не е и подозирал. Колкото повече научавам, толкова повече вони. И толкова повече изглежда, че всичко това носи отпечатъка на Вонящия Бенбоу.

— Този прякор е засекретен и ще бъде изтрит от досиетата! — изрева откъм внезапно отворилата се врата един отвратително познат ми глас. — Смешките и игрите свършиха. Седни, ди Гриз. Сега аз поемам командването.

— По-добре не можеше и да бъде! — Извърнах се, преизпълнен с любезност, за да погледна в лице вечно намръщената физиономия на адмирал Бенбоу. — Толкова е хубаво, че просто не може да бъде вярно. Ето ви го самия отровител, лично.

— Млък! Това е заповед.

Стинго беше смаян.

— Бенбоу, кучи сине — защо си прескачал през главата ми с този проект? Има ли още нещо, което не съм знаел?

— Доста неща. Но твоята потребност да ги научиш е доста под нивото на информация, която ти се полага по ранг. Тъй че като този мошеник, млъкни и ти.

— Стига заповеди, Бенбоу — намесих се аз. Неохотно, защото за мен няма по-голямо удоволствие от това да слушам лафовете, които си разменят двама адмирали. Но беше време за работа, не за забавления. — А сега кажи истината, просто за разнообразие. Твоя беше идеята да ми се даде фалшивата трийсетдневна отрова, нали?

— Разбира се. Знам как да се оправям с престъпници. Никакво доверие, само страх. И пълен контрол. — Гущерските му устни се свиха в смразяваща усмивка. — Сега ще ти покажа как действа този принцип.

Той щракна с пръсти и в стаята нахлу един адютант с познат пакет в ръцете. Бенбоу го взе и змийската му усмивка се разшири.

— Не си мислел сериозно, че ще те оставя да се измъкнеш с това, нали?

Беше пакетът с трите милиона кредита, който бях изпратил по пощата на професор Ван Дайвер на съхранение. Хонорарът ми за това, че бях рискувал живота си, честно спечелени пари. Сега в ръцете на врага. Не само че не се притесних, а страшно се зарадвах.