Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 122

— Моята ще бъде първата. Плюс военен съд, вероятно разжалване и сигурен доживотен затвор.

— Няма да е чак толкова лошо. Ако успеем да привлечем силите на светлината на наша страна, силите на мрака няма да могат и с пръст да те докоснат.

— Това ще отнеме време…

— Капитане, ето от това нещо разполагаме с изобилие! С цели шест месеца. Точно толкова ще продължи този стазис. Те няма да разберат, няма да усетят, че е минала дори и една секунда. Но, охо, ще се смаят, и още как, когато разберат колко са се променили нещата, докато са се правели на статуи! Когато напусна тази стая, стазисът ще се самохерметизира и ще стане непроницаем и непропусклив. Докато се вдигне, кампанията за реформи вече ще е успяла и затворническото предназначение на тази планета ще бъде само един лош спомен.

— А аз ще бъда разжалван, изхвърлен от работа и лишен от пенсия.

— Но много човешки същества, които иначе биха останали да живеят в мизерия или дори биха измрели, ще бъдат живи и щастливи. Освен това армията не е най-подходящото място за един възрастен човек. Пък и с един милион кредита в банковата сметка ще можеш да си наемеш адвокати, да си живееш добре и да забравиш миналото.

— Какъв милион?

— Подкупът, който ще преведа на посочена от тебе сметка, в случай че се съгласиш да направиш всичко това.

Той размаха юмрук.

— Ти си мошеник, ди Гриз! Наистина ли мислиш, че мога да се принизя до твоето криминално и мошеническо ниво?

— Не. Но можеш да станеш главният администратор на фондация „Спасете Лиокукае“, създадена от някой анонимен благодетел.

Той се навъси и отвори уста да протестира. Спря се. После избухна в смях.

— Джим, ти наистина си голяма работа! Какво пък, по дяволите — защо да не го направя? Но по моите условия, разбрано?

— Разбрано. Само ми кажи къде да преведа чека.

— За това има време. Сега дай да ти намерим униформа, а аз да фалшифицирам няколко заповеди. Имам чувството, че започва да ми харесва да съм цивилен.

— Ще ти хареса, сигурен съм. Тръгваме ли?

Тръгнахме. Марширувахме в крак, по най-военен начин. Марширувахме към бъдещето, към едно по-добро и по-светло бъдеще.

Блусът беше изпят. Страницата бе обърната, главата — приключила. Тремърн щеше да свърши добра работа и да оправи този прогнил свят. Аз щях да се чувствам не по-зле, след като отново се вмъкнех в пролуките на обществото.

След шест месеца щях да съм далеч от Лиокукае, следите щяха да са заличени, банковата ми сметка щеше да е пълна, животът — още по-интересен. И Стоманения плъх щеше да подготвя новия си удар!

info

Информация за текста

Harry Harrison

The Stainless Steel Rat Sings the Blues, 1994

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2009

Издание:

Хари Харисън. Стоманеният плъх си свирка блус

ИК „Бард“, 1998

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов