Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 118

— Ето ти пистолета, Флойд — казах. — Сега, ако обичаш, подай ми древния артефакт. Аида, идва ли някакъв транспорт насам?

— Би трябвало. Изпратих данни за местонахождението ви веднага щом излязохте на повърхността и можех да изчисля триангулацията. Помощта идва.

Наистина беше така, защото в небето бързо се разрасна едно черно петно и се преобрази в катера „Безпощадни“, който кацна с разтърсващ тътен. Веднага познах този стил на летене и затова изобщо не се изненадах, когато през отворената врата се изниза капитан Тремърн.

— Моите поздравления — каза той и протегна ръка. — Ти успя, Джим.

— Благодаря — отвърнах и си подадох ръката за едно яко здрависване. — Но недей да си мислиш, че беше много лесно.

— Никога! Че нали бях с вас. Мога ли да те освободя от това нещо?

— Не! — извиках аз и сам се сепнах от ясно доловимата нотка на истерия, дори на начални форми на лудост, която долових в гласа си. — Ще го връча официално, заедно с подробно обяснение на неговата същност, по време на срещата.

— Каква среща?

— Срещата, която ти сега ще организираш в Пентагона. Искам всички Стоманени плъхове да се съберат там. Последно събиране, така да се каже. Мадонет върна ли се вече в своя офис-затвор?

— Още не. Каза, че нямало да напусне планетата, докато не се върнете.

— Вярност до края! Браво. Сега чуй: освен всички Плъхове бих искал да видя там още няколко приятели.

— Приятели? — Той ме изгледа смаян. — Кои?

— Ами оня мачовски дебел главорез Свиняра например. Краля на мачовците. Освен това можеш да поканиш Железния Джон, както и неговата противоположност, Мата. Самият ти също можеш да се чувстваш поканен. Ще се заформи много интересна сбирка.

— Интересна да! Но невъзможна. На никого от изгнаниците на тази планета не е разрешено да посещават Пентагона.

— Така ли? Че кой ми каза, че се канел да оправи нещата на Лиокукае? Не беше ли ти?

— Да, но…

— Точно сега е моментът, капитане. Защото на тази среща аз не само ще приключа с този чужд артефакт и ще разкрия неговата тайна, но освен това ще кажа пред всички как точно ще приключи ситуацията тук.

— Как?

— Поканен си на срещата. Там ще разбереш.

— Няма да е лесно да се уреди.

— Напротив, много ще е лесно! — Посочих Флойд. — Попитай него за странните неща, които ни сполетяха, докато бяхме долу при сървайвалистите. Адмирал Стинго ще потвърди неговия доклад. На тази планета има много повече за чистене, отколкото изобщо си си представял. Събери си аргументите, поговори с началниците, изобщо погрижи се. — Подадох му артефактния артефакт. — И недей да ме будиш, преди да си уредил всичко.

Качих се уморен в катера, избутах облегалките на последния ред седалки, изпънах се и тутакси заспах.

Следващото нещо, което осъзнах, беше, че Флойд разтърсва ръката ми.