Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 121

— Колко мило от твоя страна, адмирале — изкисках се аз. — Кръгът е пълен, пръстенът се затвори. Пиесата свърши. Чуждият артефакт е намерен. Последната песен е изпята. Благодаря, благодаря.

— Смей се, смей се, ди Гриз. Ей сега ще ти се стъжни. Макар че няма да бъдеш екзекутиран за грабежа на Монетарницата, ще влезеш заслужено в затвора за това престъпление. А този хонорар, който измъкна от университета, ще бъде върнат. Заедно с артефакта.

— А, най-после се сети и за него. Не искаш ли да разбереш какво представлява той, какво прави?

— Не. Не е мой проблем. Нека университетът си блъска главата с него. Всичко това свърши и животът ще продължи да си тече, както досега.

— Включително и животът на тази окаяна планета?

— Разбира се. Няма да позволим на разни добряци да се месят в здравата администрация на закона.

— Адмирале, аз наистина ви се възхищавам — казах, изправих се и се обърнах към напрегнатата публика. — Чу ли това, Железни Джон? Можеш да се върнеш на старата си работа на дъното на онова блато веднага щом кокалите ти се излекуват. Свиняр, можеш да продължиш с убийствата и с всичките си свинярщини. Властта на закона и правосъдието ще бъде възстановена — според правилата на адмирал Бенбоу.

— Арестувайте този човек — заповяда Бенбоу и отнякъде се появиха двама въоръжени гвардейци и тръгнаха към мен.

— Ще си изляза тихо — казах. Обърнах се и докоснах чуждия артефакт така, както ми бяха обяснили. — Но ще изляза сам.

Стана толкова тихо, че карфица да падне, ще се чуе. Но карфица не можеше да падне.

Нищо не можеше да се движи. Нищо не се движеше. Нямаше да се движи доста дълго време.

Освен мен, разбира се. Понесох се, подсвирквайки си весело „Нищо не е прекалено лошо за врага“, и си взех от адмирала спечеленото с труд възнаграждение. Усмихнах се сърдечно срещу опуленото му замръзнало лице. Което щеше да си остане опулено доста дълго. Обърнах се и махнах с ръка на скованата като скулптурна група публика.

— Най-добрите от вас работиха със Стоманените плъхове. Благодаря ви, приятели. Благодаря и на теб, капитан Тремърн. Всъщност защо само ти благодаря? Защо не ми помогнеш малко?

Приближих се и го докоснах по ръката, за да го освободя от стазисно-съпротивителното поле.

— За какво да ти помогна? — Той огледа неподвижната сцена. — Какво става тук?

— Каквото виждаш. Няма пострадали, но никой от тях няма да се движи за известно време. Темпорален стазис.

— Това ли се е случило с Флойд?

— Точно това.

— А по-подробно?

— Пътешественици във времето. Чуждият артефакт изобщо не е чужд, а човешка конструкция от далечното бъдеще, изпратена назад и загубена във времето. Обещах на пътешествениците във времето да не казвам на никого. Правя това единствено изключение за теб, защото имам нужда от твоята помощ.

— Каква помощ?

— Да изведеш двама ни оттук, за да можем да се заловим с разчистването на тази воняща планета. Както видя, адмирал Бенбоу току-що пристигна, което означава, че в момента на орбита около планетата има междузвезден кръстосвач. Двамата с теб ще вземем някакъв транспорт и ще отидем там. Като стигнем, ще използваш своя ранг и лукавството си, за да ни вземат на борда и да се махнем по-далеко от Лиокукае. А щом се върнем в цивилизацията, ще вдигнем голям шум за злините, които се вършат на тази планета. Ще се развихри скандал и ще се търкалят глави.