Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 114

— То до такава степен се е оказало извън контрол, че просто е продължавало да се връща назад във времето, докато енергията му не се е изчерпала. А без енергия вие не сте могли да го локализирате. Мислили сте, че сигурно е унищожено. Ето защо сте се парализирали от ужас, когато устройството е сигнализирало за своето присъствие. И вие двамата сте били изпратени да го приберете.

— Ти… ти четеш мозъци? — промълви тя сподавено.

Кимнах утвърдително.

— В нашата ера науката за духовна телепатия е доста развита. Макар да е очевидно, че знанията за нашите възможности са били изтрити от историческите ви записи в бъдещето. Но сега ще престана да чета мозъците ви. Знам колко е смущаващо да знаеш, че тайните ти мисли се разбират от непознати. — Извърнах се встрани, ощипах се по челото и отново се обърнах към тях. — Спрях функцията. Сега общуваме само с думи.

Те се спогледаха, все още ошашавени.

— Говорете, моля, защото вече не знам какво мислите. Сега можем да разбираме мислите си само чрез реч.

— Знанието за пътуването във времето е забранено — каза Отред.

— Това не е мой проблем — вие сте тези, които са загубили уреда. Трябва да разберете, че сега знам всичко за него, както и всички мои събратя по телепатекинеза, които слушаха моите мисли. Но ние сме се заклели да пазим мълчание! Ако вие държите вашата тайна да остане тайна, тя ще си остане тайна. Но трябва да ни помогнете да запазим тази тайна тайна. Огледайте се. Виждате ли този гаден тип с шипа на шлема? Той току-що се канеше да ме убие. А когато идвахте, сигурно сте се натъкнали на отломките от една много въоръжена и смъртоносна машина, нали? Кимате, добре. Това нещо се канеше да убие мен и приятеля ми, но той го изпревари. Тъй че просто да си изключите времекопа и да офейкате и дума не може да става. Ще оставите след себе си смъртоносна и унищожителна ситуация.

— Какво трябва да направим? — попита Веста и ме докосна по ръката.

— Първо ще ми помогнете, като позволите на мен и моите приятели да се измъкнем оттук, преди времевият стазис да се изключи.

— Мисля, че това е възможно — каза Отред.

— Значи дотук се разбрахме. Второ, ще ми трябва друг времекоп, за да го отнеса със себе си…

— Забранено! Невъзможно!

— Изслушайте ме за момент, ако обичате. Друг времекоп, който обаче не функционира. Реалистичен фалшификат, който да прикрие факта, че вие с вашата машина сте били тук. Схванахте ли?

— Не.

Явно, че в бъдещето ги правеха тъпаци. Или без въображение, или каквото е там. Поех си дълбоко дъх.

— Вижте. Искам да запомните, че всички учени тук, в нашето време, знаят, че съществува някакъв уред, който прилича на вашия времекоп. Само че те мислят, че това е чужд артефакт от далечното минало. Нека да ги убедим, че това предположение е вярно. Ако го направим, тогава никой никога няма да научи за вас и за изгубения от вас уред. Просто накарайте вашите техници да вземат някоя скала на един милион години и да изваят нещо, което прилича на това. Ще им го пробутаме вместо оригинала, тайната ще бъде запазена, честта съхранена, с други думи — всичко е добре, щом свършва добре.