Читать «Стоманеният плъх си свирка блус» онлайн - страница 100

Флойд беше заспал дълбоко и дори похъркваше, но въпреки това очите му се отвориха в мига, в който Фидо се пързулна по стръмната скала и бутна няколко камъчета.

— Едно бау-бау за добро утро, господа. Вашият нов приятел се появи изпод повдигащата се скала с още един свой другар и сега идват насам. Запомнете, че първо го чухте от мен.

Фидо седна и зачака, после, когато двамата мъже се появиха, излая. И двамата се бяха нагиздили с камуфлажни костюми и стоманени шлемове — на върховете им светеше по един остър шип. През раменете си бяха преметнали патрондаши, а на бедрата си носеха големи внушителни парабели. Но пистолетите им лежаха прибрани в кобури, здраво пристегнати с каишка с копчета. Отпуснах се — Флойд беше до мен и всяко посягане към тези копчета ги заплашваше с незабавно безсъзнание.

— Добре дошъл отново, Безстрашни. Добре дошъл и на твоя спътник.

— Той се нарича Неизтощимия и е нашият Зонален командир. Този тук с брадата е Флойд, а другият е Джим.

Неизтощимия не подаде ръка да се здрависаме, а вместо това се удари с юмрук в гърдите. Отекна тътен. Ние направихме същото — никога не боли човек да научи местните обичаи.

— Защо дойдохте тук? — попита ни Неизтощимия по най-хладен и скептичен начин.

Придадох си израз на леко обиден.

— Би могло да се каже, че дойдохме, за да спасим твоя спътник от сигурна смърт от наказателното отделение. Оценяваме вашата благодарност.

— Ако не бяхте дошли, той нямаше да стреля и нямаше да бъде осъден на смърт.

— Добро съображение. Но аз пък си спомням, че той е стрелял след групово решение. Вие член ли сте на тази група?

Разбрах, че грубото отношение на Неизтощимия е просто прикритие на обстоятелството, че е много нервен. Той задъвка долната си устна и ни огледа. Дори погледна надолу към фалшивото куче, което излая. Накрая, с голяма неохота, заговори отново:

— Не мога да отговоря на това. Но имам указания да ви заведа при онези, които могат да ви отговорят. Сега вие отговорете на моя въпрос. Защо дойдохте тук?

— Няма смисъл да го пазим в тайна. Дойдохме тук, за да открием онези, които изгърмяха една определена сграда и откраднаха от нея — и от нас — един обект с огромно значение.

Тази новина, изглежда, малко го поотпусна. Той престана да си дъвче устната, а Безстрашния дори се усмихна, наведе се и прошепна нещо в ухото на спътника си. Двамата закимаха, после си спомниха къде се намират и се изпънаха по войнишки.

— Идвате с нас — каза Неизтощимия. Думите му прозвучаха като заповед.

— Може би — казах. Мразя заповедите. — Но най-напред трябва да ни кажете — има ли опасност?

— Ние сме родени в опасност, напускаме я едва когато умрем.

Това пък ми прозвуча като някакъв цитат — особено след като устните на Безстрашния се мърдаха заедно с неговите.

— Да, добре, доста философско твърдение. Но аз имах предвид конкретно за сегашната ситуация.

— Ще бъдете защитени — отвърна той, без да може да скрие презрението си към нашата немощна физика и задоволството от собственото си очевидно превъзходство.