Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 7

— По скалата от едно до десет има рейтинг девет и половина.

— Казвай! — подканих я аз, проверявайки грима си в счупеното й огледало за обратно виждане.

— Тревър си има гадже.

— Имаш предвид Луна? — попитах аз.

— Луна ли? — обърка се тя.

— Имам предвид, луна… тичка. Трябва да е лунатичка, за да се среща с него. Както и да е, кой ти каза?

— Мат каза, че Тревър е видян с готическо момиче на карнавала. Мислех, че става дума за теб, докато той не добави, че имала призрачно бяла коса.

— Готичка? Така ли я наричат хората?

Тя кимна.

— Да. Както и че е супер секси. Мат не каза това, разбира се, но това се говори измежду футболните сноби. Знаеш как са момчетата, оглеждат новото момиче.

— Но Тревър презира всеки един, който не носи училищната спортна униформа.

— Да, но тя му угажда като на принц. Двамата с брат й го боготворят. Така че той сякаш е капитан и на футболния отбор, и на готиците. Сякаш главата му ще експлодира. Вероятно той я харесва, — продължи тя, — но ти си тази, която обича. Беше ясно, че си пада по теб, още откакто бяхте деца. Не може да те има, така че се опитва да притежава второто най-добро нещо.

Аз подбелих очи и се престорих, че повръщам.

— Благодаря за комплимента — саркастично подметнах.

— Добрата новина е, че може би ще спре да те тормози.

Ако Тревър станеше вампир… Е, ухапването му щеше да е по-зле от непрестанното му лаене.

— Очевидно се е появила на футболната му тренировка снощи, викайки за него — продължи Беки.

— Така ли? Опасявах се, че това ще се случи.

— Опасявала си се от какво?

— Ъ… — измърморих аз. — Че Тревър отново ще стане популярен. След като работихме толкова усърдно да извадим на показ какво чудовище е всъщност.

— Без Мат на негова страна, на никой не му пука какво казва или прави повече.

— Но кой знае дали…

— Вече си имаме свои животи, — гордо каза тя, — на кого му пука дали и той има такъв!

Погледнах през прозореца и се припомних враждебно настроеният към мен Тревър, който се държеше така още от детството ми. Дълбоко в себе си, знаех, че Беки е права, но не можех да спра да се самоизмъчвам. Дори да мразех Тревър и да бях влюбена в Александър, все пак имаше част от мен, която не искаше Тревър да е популярен и да си има приятелка — вампир или не.

Двете с Беки пристигнахме по-късно от обикновено в училище и видях Мат да се разхожда до скамейките на стадиона, слушайки музика на Ipod-а си. Беки се затича към него сякаш бе войник, връщащ се от опасна мисия.

Стигнах до сантименталната двойка.

— Беки ми каза, че Тревър си има приятелка, — изпуснах се аз.

— Не съм казвал такова нещо — отвърна Мат, гледайки Беки странно.

— Но Беки каза, че имало едно момиче на тренировката, което е викало за Тревър.

— Предполагам. Мислех, че си приключила с него.

— Вярно е, но клюката си е клюка. Тревър тръгна ли си нея? — попитах аз.

— Тя беше с едно зловещо момче с черна вълнена шапка. Мисля, че би го харесала. Блед, с много татуировки. Когато отборът си тръгна от съблекалните, вече си бяха тръгнали.

Мат оправи раницата си, сграбчи ръката на Беки и се запъти към училище.