Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 33

— Видях достатъчно блюда на „петри“ за цял един живот. Да си тръгваме.

Дръпнах го за ръкава на раираната му тениска Izod, повеждайки го през вратата на къщичката.

Макар да знаех че дневната светлина ме защитава, погледнах назад очаквайки, че Луна и Джагър да ме последват. Достигнахме до края на скърцащата подвижна стълба и намерихме Хенри, носещ телескопа си.

— Да отнесем това до нас — казах аз, грабвайки телескопа. — Къщичката на дървото не е подходяща за наблюдения.

— Но татко тъкмо…

— Като говорим за баща ти, мисля че е най-добре да останеш у нас до края на седмицата — казах на Хенри.

Очите на Били и идиотската му половинка щяха да изскочат.

— Наистина. Не трябва да стоиш в тази огромна къща без родителите си. И съм сигурна, че Нина може да използва положението, за да си вземе почивка.

— Би било страхотно. Родителите ти няма да имат нищо против, нали? — попита Хенри учтиво.

— Опаковай си багажа и нито дума повече — наредих, когато поехме към къщата му.

Глава 7. Изгубени вещи

Малко след залез навлякох един пуловер с качулка с чудатата Емили и проверих дали отварящото устройство за гаража на Хенри е на сигурно в джоба ми. Тичешком стигнах до имението, светкавично изкачих изпочупените стълби водещи към предната врата и нетърпеливо затропах със змиевидното чукче.

Александър ми отвори вратата. Моето секси гадже ме поздрави. Стоеше на вратата бе облечен в черно-бяла риза за боулинг и черни джинси, от който висяха сребърни вериги, а усмивката му можеше да разтопи, която и да е шестнадесет годишна маниачка на тема вампири и почитателка на готиката. Преди дори да успее да ми каже здравей аз изтърсих:

— Имам страхотни новини. Намерих ковчезите!

— Това е велико! Къде?

— Ще ти покажа — казах му аз и като сграбчих ръката му го изтиках извън вилата в посока Мерцедеса.

Александър ни докара до края на Оукли Уудс и ние изскочихме от колата.

— Катафалката на Джагър беше точно тук — казах аз и му посочих купчина дървени отломки.

Последвахме пресните следи от гуми водещи извън гората, които след това станаха кални дири отправящи се нагоре по улицата.

— Сигурно са си тръгнали с катафалката. Ако сме бързи можем да махнем ковчезите.

Александър паркира мерцедеса пред къщата на Хенри и ние се промъкнахме през задния двор.

— Ето я — казах гордо и посочих към къщичката на дървото.

Заедно с Александър наблюдавахме за признаци, че Джагър и Луна са все още вътре. Нямаше мъждукане на свещи или движение зад белите завеси на прозорците.

— Това е въжето, което Хенри използва, за да издърпа горе до къщичката вещите си — прошепнах, държейки люлеещото се въже. — Джагър също трябва да го е използвал. Така и ние ще свалим ковчезите долу.

— Стой тук — каза Александър. — Ако забележиш нещо не се колебай да изчезнеш. Аз мога да се оправям сам.

Аз се обърнах, за да огледам наоколо.

— Но…

Когато се обърнах отново Александър го нямаше.

Отново ме защитаваше. Не знаеше ли, че щяхме да преместим ковчезите по-бързо, ако и аз му помагах? Претърсих около дървото, но не открих следи от Луна или Джагър.