Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 31

— То не е за това — каза Хенри, докато той и Били излизаха от къщата.

Стресната отскочих назад.

— Аз я отварям така — каза Хенри и стъпи върху изтривалката с надпис „Добре дошли вкъщи“. Гаражната врата започна бавно да се отваря.

— Не, покрийте очите си — извиках, протягайки ръце към тях сякаш върлинестата ми ръка, тя можеше да ми попречи да видят два ковчега. Бе твърде късно. Гаражната врата се отвори бавно със скърцане все едно се отваряше капака на ковчег. Сърцето ми спря. Едва отворих очи. И тогава ги видях. Не едно, а две сребристи BMW-та и двете украсени с червени стикери от Дулсвилската Гимназия „Аз съм горд родител на отличен ученик“. Влязох в гаража и огледах вътре в колите както и под тях.

— Какво ти има? — попита Били. — Не си свикнала с коли без черепи и кости?

— Добре, щом не отваря гаража — попитах вече ядосана и изтощена — Какво прави тогава?

Последвахме Хенри до огромния му с размерите на футболно игрище заден двор, украсен с мозайка, басейн с Олимпийски размери и градина за милиони долари. Той насочи устройството към къщата и натисна бутона. Внезапно прожектори разположени около имота осветиха и без това огрения от слънцето заден двор.

— Нина се побърква, когато трябва да седи постоянно в къщата — каза Хенри. — Твърди, че вижда движещи се сенки в задния двор. Държа светлините пуснати, когато родителите ми са извън града. Но откакто изгубих дистанционното тук е изключителна тъмница.

Не можех да разбера. Какво общо имаше това с Джагър? Защо се беше върнал за него? Или защо искаше да се убеди, че е още там? Вървях покрай басейна и градината на Хенри, за да разбера защо се нуждаеха от осветяване. Огромното игрище беше ненужно на момче, което се интересуваше повече от научни теории отколкото от футбол.

И тогава я видях. В най-отдалечения ъгъл на двора — на поне 60 метра от мястото, където се намирахме — се извисяваше A-образна дървена къщичка на едно от дърветата.

— Перфектно — възкликнах.

— Преди прекарвах много време там, докато татко ми не ми построи лаборатория в мазето — сега прекарвам повече време там — каза Хенри. — Наскоро ми купи телескоп, за да ме накара да изляза навън и да ходя пак в къщичката, но той така и си седи в кутия в стаята ми.

— Да, мина цяла вечност, откакто не сме се качвали там — добави Били.

— Какво е това? — попитах аз сочейки въже и ръждива макара висящи на един от масивните клони.

— Принципно наподобява тези, които са използвани при къщите разположени на канли в Европа — каза Хенри иззад мен — Трябваше да го инсталирам, за да можем да повдигаме мебелите.

„А защо не ковчезите?“ — зачудих се.

— Искаш ли да хвърлиш един поглед — попита ме той гордо.

Все още имах на своя страна слънчевите лъчи и непоклатимото любопитство на котка, пък и ако отидех до имението и изчаках Александър да се събуди, тогава Джагър и Луна щяха да са станали също. Луната бавно се приближаваше. Сърцето ми тупкаше бясно. Първо трябваше да се уверя, че Хенри и Били щяха да са далеч от къщичката.