Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 30

— Искаш да знаеш от коя врата е, за да можеш да се промъкнеш вътре — заяви Били.

— Щом имам дистанционното няма да е точно „проникване“, нали? — изръмжах му. — Освен това, не съм крадец. Гражданската ми съвест ме подтиква да го върна на законния му собственик.

— Дай да го погледна — каза Хенри, все едно бе бижутер разглеждащ скъпоценен камък. — Това е от Аладин. Мисля, че всяка десета къща ползва тази фирма. И ние я използваме.

— Вие? — попитах любопитно.

— Да. Това ми се струва познато.

— Виждал ли си го? Можеш ли да ми кажеш в кои къщи се използва?

— Изгубих едно подобно устройство онзи ден — каза, докато лицето му се бе набръчкало от внезапно обладалите го мисли. — Хей…

Хенри живееше в къща в пет спални в колониален стил съвсем малко по-надолу по пътя. Бях ходила у тях веднъж, когато с Беки се нуждаехме от аксесоари, които да допълнят костюмите ни за прожекцията на „Нежност в ковчег“. Хенри ни продаде вампирски зъби, топчета пълни в кръв и белези.

Представих си как близнаците вампири нетърпеливо чакат в ковчезите си, поставени в семейният им гараж, докато Хенри невинно си играе с фалшивата кръв и зъби в стаята си точно над тях.

— Не може да бъде — казах покровителствено моментално грабвайки дистанционното.

— Кълна се…

— Вашите вкъщи ли са си? — попитах.

— Не, отидоха в Сан Диего на медицинска конференция.

Сърцето ми спря.

— С Армстронг Травъл ли планираха пътуването си? — попитах.

— Купиха билетите онлайн — отвърна ми, объркан.

— И тогава кой е у дома в теб?

— Икономката, Нина — продължи.

— Искаш ли Рейвън да ти стане детегледачка? — заяде се Били.

Станах сериозна. Зад механичната им врата можеше да се спотайват два вампира тийнейджъри.

— Ще дойда е теб до вас — казах. — Никога не може да си напълно сигурен в тези времена.

Последвах двамата идиота нагоре по стръмния път до къщата на Хенри. Когато достигнахме до алеята му за паркиране, забелязах гаража му, можеше преспокойно да побере три коли. И тогава, няколко метра по-надолу видях друг гараж — голям, колкото за две коли.

„Можеше ли един гараж да не ти стига?“ — помислих си, докато наближавахме къщата на Хенри.

— Ще кажа на мама, че ще си пишеш домашните у Хенри — казах. — Ще останете вътре ще си разменяте покемон карти или там каквото правите обикновено. Казаха, че ще вали.

— Казах ти, че е странна — прошепна Били, докато те влизаха вътре.

Почаках миг, а после прикарах колелото си надолу по алеята за паркиране (все едно си тръгвам), а после тихо се върнах обратно.

Оставих колелото си на тухлената фасада на къщата.

Въпреки че Хенри бе сам с Нина, бях сигурна, че постоянно излизащите се и връщащи се тийнейджъри и трудолюбива икономка, все още бяха твърде опасни за два криещи се вампира. Но взе пак реших да надникна. Забелязах античен Роуз Ройс и няколко рафта с инструменти.

Сега когато Хенри и Били бяха в безопасност вътре в къщата търсейки квадратни корени, аз дотичах до гаража, поех дълбоко дъх и натиснах сребърния бутон на устройството за отваряне на вратата. Нищо обаче не се случи. Вратата дори не се помръдна. Устройството явно не бе същото. Натиснах го отново. Вратата остана неподвижна.