Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 28

— Е…

— Няма да се бавя, наистина — каза тя, събирайки чантата и ключовете. — Много ще помогнеш.

— Ще ми се плати ли същата сума като преди?

— Да ти се плати? — попита тя с ръка на ханша. — Няма да ме има за няколко минути.

— Например няколко самолетни билета?

Объркана, Руби направи пауза.

— Ще ти дам десет долара и купон за безплатен филм.

— Става.

— Добре се пазариш. Винаги съм харесвала това у теб — каза тя, докато изхвърча през вратата.

Седнах на бюрото на Руби. Прелистих списание Conde Nast, докато не я видях да влиза в белия Мерцедес и да потегля. Сега когато бях наета отново, дори и за двадесет минути, част от работата ми бе да бъда информирана. Влезнах в компютъра й ползвайки същата парола, когато служех тук. След секунди вече сърфирах из маршрутите на почиващите дулсвилци.

Глава 6. Скривалището

След краткото ми преназначение в Армстронг Травъл, пристигнах в нас, устремявайки се към продължаващата си мисия. Нарамих раницата си Оливия Ауткаст, качих се на бегача си и поех към Ловленд³.

От добрата страна на железопътните линии се е сгушил Ловленд, тиха, средна като класа общност пълна с антични модели коли и модерни жилища.

Спрях на ъгъла на Шенендоу Авеню. Бях си сложила слънчеви очила и един пуловер с качулка с чудатата Емили, така че да не ме разпознаят, макар че никой друг от града не би ходил облечен така както аз бях. Извадих списъка си от тримата дулсвилски семейства, които бяха на ваканция. За седем дни и шест нощи, трите семейства Матън — всички с родствена връзка — щяха да пътуват до Лос Анджелис.

Чувствах се като Готически вариант на Златокосото момиче, докато пъплех бавно нагоре по първата алея за паркиране. Викторианската къща на най-стария от фамилията Матън беше гигантска. В огромният им гараж, побиращ три коли, можеше лесно да се поберат няколко коли и няколко спящи вампира. Натиснах сребърния бутон и зачаках вратата да се отвори. Но тя остана неподвижна.

Няколко къщи по надолу се появи къщата на най-големия син на Матън, сега тя ми изглеждаше по-скоро малка. Гаражът им трудно щеше да побере една кола, какво остава за ковчег. За всеки случай натиснах копчето на устройството за отваряне на врати, но вратата така и не помръдна.

Решена да, продължих пътя си, пресякох улицата, за да отида до третата къща на Матън. Задният двор на къщата в стил „Тюдор“⁴ бе сгушен между няколко дървета. Гаражът можеше да побере две коли и изглеждаше просто идеален. Само, че не беше. Вратата така и не мръдна.

Разочарована, проверих списъка си отново.

Междувременно докато вървях към селцето Олкли, се чувствах все едно и аз имам нужда от амулет пълен с кръв, за да възстанови разбитото ми сърце.

Селцето Оукли бе процъфтяваща община заселена от ултра-скъпи жилища. Кой от кой по-преуспял дулсвилец. Открих в компютъра на Руби, че Уидърспуунс, пенсионирана двойка, която наскоро е продала Уидърспуунс Лъмбър, е поела на екскурзия до Европа. Отпътували са от тук преди три дни и се очаква да се върнат след около тридесет.

Карах колелото си нагоре по Тайлър Стрийт и отбих като стигнах до 1455. Уидърспуунс живееха е кокетна викторианска къща със оцветени в жълто кепенци и пригоден за три коли гараж.