Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 27
Елън Шрайбер
— Но точно поради тази причина мислех, че ще ми кажеш.
— С удоволствие бих ти помогнала, но не мога да разпространявам имена, адреси и маршрути — каза тя през смях. — Ако попадне в погрешни ръце тази информация може да послужи за нахлувания в къщи.
— Или най-малкото в гаражи — казах аз.
Руби изглеждаше объркана, когато звънна телефона.
— Армстронг Травъл, Руби е. Мога ли да ви помогна да направите резервация? — каза тя с ултра-весел глас.
Аз се заиграх с белите химикали на бюрото й.
— Разбира се, нека проверя — каза тя и започна да работи на клавиатурата на компютъра си.
Телефонът звънна отново, този път на втора линия от белия телефон на Руби.
— Може ли да задържа разговора? — попита Руби. — О… вие се обаждате от къде?
Като светна червената лампичка и телефонът продължи да звъни, завъртях пластмасовия органайзера на Руби и се зачудих как мога да проникна в компютъра им без ФБР да разберат.
Руби покри телефонната слушалка с ръка.
— Имаш ли нещо против да вдигнеш? — попита тя, сочейки към телефона на Джанис.
„За каква ме мисли? Вече не работех тук и несъмнено не бях наблизо.“
Отидох до бюрото на Джанис, натиснах втора линия и вдигнах телефона.
— Армстронг Травъл, където Испания е гореща, мъжете още повече. Да ви резервирам ли екскурзия до там?
— Имате ли някакви специални круизи? — попита женски глас.
— Джанис? — казах аз. — Джанис, ти ли си?
Руби ме погледна.
— Не, името ми е Лиз — отговори обаждащия се. — Лиз. Интересувам се от ваканционни круизи до Аляска.
— Ключове? — попитах достатъчно високо, за да ме чуе Руби. — Трябват ти ключове за кола?
— Не — поправи ме Лиз. — Казах круиз.
Руби погледна.
— Ти си в пощата? Телефонът ти прекъсва. Искаш Руби да те вземе?
— Мисля, че казахте, че това е Армстронг Травъл — каза Лиз.
— Дай ми да говоря — каза ми Руби. — Извинете — каза учтиво тя на нейния събеседник — трябва да задържа разговора.
— Съжалявам, сигурно съм сбъркала номера — озадачената Лиз каза и затвори.
Руби смени линиите, точно когато червената лампичка изгасна.
— Джанис? Джанис?
— Телефонът й прекъсваше и после спря. Може да не е била тя…
— Не, тя се скапва по цял ден.
Руби прерови бюрото на бизнес партньора си и намери резервна връзка с ключове в горното шкафче.
— Имаш ли нещо против да караш до пощата заради мен?
Този план не беше, за да си тръгна. Руби го правеше по-трудно.
— Не съм с колелото.
— У теб ли е разрешението ти за шофиране?
— Имам временно.
Руби погледна мен, после белия си Мерцедес паркиран пред агенцията. Можех да видя ума й да препуска, докато си ме представяше да пищя надолу по улиците, усилила Мерилин Менсън и да върна колата с току-що боядисан в черно прозорец и паяци по цялата повърхност.
— Ще трябва да затворя агенцията — каза тя.
— Е… — започнах аз, въртейки кичур коса. — Мога да наглеждам офиса, ако това ще ти помогне.
— Ти не си облечена подходящо — каза тя, оглеждайки моето мрачно облекло. — Но предполагам, че нямам избор. Няма да имаш нищо против да останеш няколко минути? Не обичам да затварям агенцията.