Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 27

— Но точно поради тази причина мислех, че ще ми кажеш.

— С удоволствие бих ти помогнала, но не мога да разпространявам имена, адреси и маршрути — каза тя през смях. — Ако попадне в погрешни ръце тази информация може да послужи за нахлувания в къщи.

— Или най-малкото в гаражи — казах аз.

Руби изглеждаше объркана, когато звънна телефона.

— Армстронг Травъл, Руби е. Мога ли да ви помогна да направите резервация? — каза тя с ултра-весел глас.

Аз се заиграх с белите химикали на бюрото й.

— Разбира се, нека проверя — каза тя и започна да работи на клавиатурата на компютъра си.

Телефонът звънна отново, този път на втора линия от белия телефон на Руби.

— Може ли да задържа разговора? — попита Руби. — О… вие се обаждате от къде?

Като светна червената лампичка и телефонът продължи да звъни, завъртях пластмасовия органайзера на Руби и се зачудих как мога да проникна в компютъра им без ФБР да разберат.

Руби покри телефонната слушалка с ръка.

— Имаш ли нещо против да вдигнеш? — попита тя, сочейки към телефона на Джанис.

„За каква ме мисли? Вече не работех тук и несъмнено не бях наблизо.“

Отидох до бюрото на Джанис, натиснах втора линия и вдигнах телефона.

— Армстронг Травъл, където Испания е гореща, мъжете още повече. Да ви резервирам ли екскурзия до там?

— Имате ли някакви специални круизи? — попита женски глас.

— Джанис? — казах аз. — Джанис, ти ли си?

Руби ме погледна.

— Не, името ми е Лиз — отговори обаждащия се. — Лиз. Интересувам се от ваканционни круизи до Аляска.

— Ключове? — попитах достатъчно високо, за да ме чуе Руби. — Трябват ти ключове за кола?

— Не — поправи ме Лиз. — Казах круиз.

Руби погледна.

— Ти си в пощата? Телефонът ти прекъсва. Искаш Руби да те вземе?

— Мисля, че казахте, че това е Армстронг Травъл — каза Лиз.

— Дай ми да говоря — каза ми Руби. — Извинете — каза учтиво тя на нейния събеседник — трябва да задържа разговора.

— Съжалявам, сигурно съм сбъркала номера — озадачената Лиз каза и затвори.

Руби смени линиите, точно когато червената лампичка изгасна.

— Джанис? Джанис?

— Телефонът й прекъсваше и после спря. Може да не е била тя…

— Не, тя се скапва по цял ден.

Руби прерови бюрото на бизнес партньора си и намери резервна връзка с ключове в горното шкафче.

— Имаш ли нещо против да караш до пощата заради мен?

Този план не беше, за да си тръгна. Руби го правеше по-трудно.

— Не съм с колелото.

— У теб ли е разрешението ти за шофиране?

— Имам временно.

Руби погледна мен, после белия си Мерцедес паркиран пред агенцията. Можех да видя ума й да препуска, докато си ме представяше да пищя надолу по улиците, усилила Мерилин Менсън и да върна колата с току-що боядисан в черно прозорец и паяци по цялата повърхност.

— Ще трябва да затворя агенцията — каза тя.

— Е… — започнах аз, въртейки кичур коса. — Мога да наглеждам офиса, ако това ще ти помогне.

— Ти не си облечена подходящо — каза тя, оглеждайки моето мрачно облекло. — Но предполагам, че нямам избор. Няма да имаш нищо против да останеш няколко минути? Не обичам да затварям агенцията.