Читать «Яростта (Книга трета)» онлайн - страница 26

Елена побърза да се изкачи нагоре по стълбите, молейки се леля Джудит да не я е видяла. Деймън стоеше до прозореца.

— Не мога да сляза долу. Те мислят, че съм мъртва!

— О, значи си спомни. Браво на теб.

— Ако доктор Файнбърг ме прегледа, ще разбере, че нещо не е наред. Нали? — настоя тя.

— Да, ще си помисли, че си интересен екземпляр.

— Значи не мога да отида при тях. Но ти можеш. Защо не направиш нещо?

Деймън продължи да се взира през прозореца, но веждите му се повдигнаха.

— Защо?

— Защо? — Тревогата на Елена и вълнението й бяха достигнали критичната си точка и тя едва се сдържа да не го зашлеви. — Защото те се нуждаят от помощ! Защото ти можеш да им помогнеш! Не те ли е грижа за нещо друго, освен за собствената ти персона?

Лицето на Деймън бе застинало в непроницаема маска — изразяваше единствено учтиво любопитство както когато се бе самопоканил в дома й на вечеря. Ала тя знаеше, че вътрешно кипи от ярост и необуздан гняв, задето ги бе заварил със Стефан. Дразнеше я нарочно с някакво жестоко наслаждение.

А тя не можеше да сподави реакцията, объркания си и безпомощен гняв. Посегна към него, но той хвана китките й и ги стисна, докато очите му я пронизваха безмилостно. Елена се сепна, когато чу звука, който излезе от устните й — съскане, което приличаше повече на животинско, отколкото на човешко. Осъзна, че е свила пръсти, издавайки ноктите си.

Какво правя? Нападам го само защото не иска да защити хората от разбеснелите се кучета, които са ги нападнали? Какъв смисъл има? Тя пое дълбоко въздух, отпусна ръце и облиза устните си. Отстъпи назад и той я пусна.

Двамата дълго се взираха един в друг.

— Ще сляза долу — рече Елена тихо и се обърна.

— Не.

— Те се нуждаят от помощ.

— Добре тогава, дяволите да те вземат! — Никога досега Деймън не й бе говорил с толкова нисък, но гневен глас. — Аз ще… — млъкна и Елена, която бързо се обърна, видя как удари с юмрук по перваза на прозореца и стъклото издрънча. Ала вниманието му бе приковано от случващото се навън и гласът му отново бе идеално овладян, когато изрече тихо: — Помощта току-що пристигна.

Бяха пожарникарите. Техните маркучи бяха с много по-мощни струи от градинския и пелена от плющяща вода се изля върху разбеснелите се кучета. Елена видя Шерифа с пистолет в ръка и прехапа устни, когато той вдигна дулото и се прицели. Чу се изстрел и огромният шнауцер падна. Шерифът се прицели отново.

След това всичко приключи много бързо. Няколко кучета вече се бяха разбягали от силната водна струя, а при втория изстрел повечето животни се отделиха от глутницата и се насочиха към края на паркинга. Сякаш това, което ги направляваше досега, ги пусна изведнъж. Елена изпита огромно облекчение, когато видя Стефан невредим сред тълпата да отблъсква от Дъг голдън ритрийвъра, чиито очи бяха замъглени. Челси се приближи предпазливо към господаря си и погледна към лицето му с наведена глава и подвита опашка.

— Всичко свърши — оповести Деймън.

Прозвуча почти незаинтересовано, но Елена го изгледа остро. Добре тогава, дяволите да те вземат, аз ще… какво? — помисли си тя. Явно не беше в настроение да й отговори, но пък тя бе в настроение да настоява.