Читать «Яростта (Книга трета)» онлайн - страница 25

Стефан се взираше напрегнато през прозореца. Веждите му бяха свъсени. Той кимна в знак на съгласие, но когато заговори, в гласа му неочаквано прозвуча настойчива нотка.

— Аз също.

— Хайде, Челси, бъди добро момиче. Ела тук. — Дъг почти бе стигнал до предната кучешка редица. Всички очи — човешки и кучешки — бяха вперени в него и никой не помръдваше. Ако Елена не виждаше как хълбоците на две кучета се повдигат и спускат равномерно, щеше да си помисли, че цялата група е някаква голяма музейна изложба на открито.

Дъг спря. Челси го наблюдаваше, застанала зад корджито и самоеда. Дъг цъкна с език. Протегна ръка, поколеба се, сетне я протегна още повече.

— Не! — възкликна Елена. Взираше се в лъскавите хълбоци на ротвайлера. Издигаха се и се спускаха. — Стефан, въздействай му. Накарай го да се махне оттам.

— Да. — Елена видя как погледът му се концентрира, но след малко той поклати глава и пое дълбоко дъх като човек, повдигнал нещо твърде тежко. — Няма смисъл. Изчерпан съм. Оттук не мога да направя нищо.

На улицата под тях Челси оголи зъби. Червенозлатистият териер се изправи с едно красиво и гладко движение, сякаш някой бе дръпнал невидимо въже, с което бе завързан.

И в следващия миг те скочиха. Елена не можа да различи кое от кучетата нападна първо, всички се движеха като голяма приливна вълна. Поне шест се нахвърлиха върху Дъг Карсън достатъчно силно, за да го съборят върху асфалта и той изчезна под гъстата маса животински тела.

Въздухът се огласи от ужасяващ шум — металическият кучешки лай, от който наклонените покривни греди на църквата зазвъняха и силна болка прониза главата на Елена, прерасна в непрестанно гърлено ръмжене, което тя по-скоро усещаше, отколкото чуваше. Кучетата разкъсваха дрехи, ръмжаха и връхлитаха освирепели подплашената тълпа, която се разбяга с викове и писъци.

Елена зърна Аларик Залцман в края на паркинга — той беше единственият, който не тичаше. Стоеше сковано и тя виждаше как устните и ръцете му се движат.

Навсякъде цареше смут. Някой намери маркуч и насочи водната струя към глутницата, но без никакъв ефект. Кучетата изглежда бяха побеснели. Когато Челси вдигна черно-бялата си муцуна от тялото на господаря си, тя цялата бе окървавена.

Сърцето на Елена туптеше толкова силно, че едва можеше да диша.

— Те се нуждаят от помощ! — извика тя тъкмо когато Стефан се откъсна от прозореца и хукна надолу по стълбите, взимайки по две-три стъпала наведнъж. Елена бе стигнала до средата на стълбите, когато осъзна две неща: първо, Деймън не я последва и второ — никой не биваше да я вижда.

Не можеше да си го позволи. Появата й щеше да причини истерия, въпроси, и страх и омраза, когато чуят отговорите й. Нещо много по-дълбоко от състрадание или симпатията я накара да се спре и да притисне гръб в стената.

От полумрака на църквата наблюдаваше как хората тичаха напред-назад, крещяха. Доктор Файнбърг, господин Маккълоу, преподобният Бетиа. В средата на кръга Бони лежеше неподвижно, а Мередит, леля Джудит и госпожа Маккълоу се бяха надвесили над нея.

— Някакво зло — простена тя, а в следващия миг леля Джудит вдигна глава и се извърна в посоката на Елена.