Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 128

Стига да се върнеха някога на Мидкемия.

Пъг беше попитал Мартук и за това, но воинът бе отвърнал уклончиво, че всичко е уредено. Тонът му загатваше, че не вярва напълно някой от тях да оцелее.

Стигнаха пристана по залез и Мартук уреди местните ездитни животни — варнини.

— Тази нощ ще останем в една странноприемница, защото до Звездния мост имаме почти цял ден езда.

Той отново влезе в ролята си на воин и махна на Бек да го последва. Двамата тръгнаха, без да обръщат внимание на тримата Низши. Пъг, Накор и Магнус се затътриха след господарите си. Магьосникът се молеше всеки да играе ролята си добре, защото вече не бяха в относителната безопасност на замъка на Валко.

Младият дасатски воин му бе направил впечатление. Пъг усещаше вътрешната битка на Валко и се молеше майка му да удържи влиянието си. У дасатите имаше толкова отблъскващи неща. Все пак трябваше да си напомни, че това не е просто различна култура, а различна реалност. Приликите между дасатите и хората бяха абсолютно случайни.

Магнус вървеше зад Накор, който следваше Бек, за да наблюдава поведението му. Пъг се тътреше най-отзад.

Косриди беше всичко от видението на Каспар, че и отгоре. Стените бяха високи двадесет етажа, а портите имаха някакъв гигантски механизъм. Пъг не можеше да си представи, че могат да бъдат отворени от каквото и да било товарно животно. Ставаше дума за магия или за някакъв друг, непознат източник на енергия. Ако трябваше да се отварят с човешка сила, щяха да са необходими поне хиляда души.

Пъг се опитваше да запомни всичко, но много от нещата си оставаха удивителни. Жените се движеха на групи по четири-пет и обикаляха сергиите.

Той знаеше, че тези привидно безгрижни жени скоро ще бягат, за да скрият децата си от убийствените импулси на бащите.

Осъзна, че се заплесва, и се съсредоточи. Не биваше да мисли. Сега трябваше само да гледа, анализите щяха да дойдат по-късно.

Четирима души с черни роби с бели ивици на кръста отпред и отзад се движеха през тълпата. Мартук бе обяснил, че това са свещенослужители на Мрачния. Те трябваше да напомнят непрекъснато на дасатите за присъствието на техния бог и да следят за богохулства.

На едно кръстовище трябваше да намалят заради тълпата, която слушаше някакъв оратор. Той говореше на Низшите как всеки член на обществото има роля и че те трябва да се радват, че живеят под сянката на Мрачния.

Пъг се опитваше да отгатне какво мислят тези същества. Мартук очевидно се бе променил, а Наруийн беше достатъчно умна и образована, за да водят диалог. От друга страна, младият Валко едва сдържаше отвращението си от човеците въпреки маскировъчното заклинание, а той все пак бе на тяхна страна.