Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 119

— Невероятно — каза той, докато чакаха в покоите, отредени им от домакина.

— Да, и аз реагирах така, когато за първи път отидох на Делекордия — каза Мартук. — Почти не можех да помръдна от почуда. От наша гледна точка, вашата реалност е толкова искряща и топла… Може да е фатално, ако нямаш дарбата да се концентрираш. Все едно опитваш да чуеш един разговор в огромна зала, пълна с говорещи. В началото трябва голяма концентрация, после става по-лесно.

— Защо някой от вашия свят би искал да нахлуе в първото ниво? — попита Накор.

— Защо всеки човек и всяка нация прави по нещо, което останалите смятат за налудничаво? — Мартук сви рамене. — Имат си причини. Затова ли сте тук? Страхувате се от нашествие?

— Може би — отвърна Пъг. — В началото имахме подобни притеснения. Но сега смятам, че твоята раса не заплашва нашия свят.

— Може би е време да говорим по-откровено — дасатският воин все още бе с бронята си и седеше на стол, а останалите се бяха настанили по дивани с възглавници. Бек зяпаше през прозореца, сякаш не можеше да се насити на гледката. Пъг разбираше очарованието му. Съпътстващата изгрева непрекъсната промяна на цветовете пленяваше окото. Дори най-дребният детайл в тази реалност си играеше с въображението. Пъг също бе усетил, че се захласва по гледката. Беше красиво, но трябваше непрекъснато да си напомня, че и най-дребното нещо, на което се натъкнат, може да е смъртоносно опасно.

— Ще се радвам на такъв разговор.

— Не бива да споменавате за талноя на вашия свят, докато не се срещнете с Градинаря — каза Мартук.

— Градинар? — попита Магнус. — Това име ли е, или титла? В нашия свят думата означава човек, който се грижи за растения… в градина.

— И тук е същото. Така го наричаме, за да не узнаят другите кой е всъщност.

— И кой е той? — попита Накор направо.

— Нашият водач, поради липсата на по-добър термин. Но по-хубаво Наруийн да ви обясни. Тя го е виждала, за разлика от мен.

— Той е твой водач, но никога не си го срещал?

— Нещата са сложни. Сред нас винаги е имало такива, които не могат да приемат ученията на Мрачния за единствената истина. Предполагам, че и при вас има хора, които постоянно се борят с общоприетото.

— Естествено — каза Пъг и погледна сина си. — Особено към края на детството. Питай който и да е родител.

Магнус се усмихна леко. Беше наследил твърдоглавието на майка си и бе имал не един спор с баща си, преди да оцени мъдростта и знанията му.

— Ние нямаме детство като при вас — отвърна Мартук. — Но предполагам разбирате за какво говоря. Който оспорва ученията на Мрачния, бива убит. Така че всички бързо се научават да си траят.

— Но в нашето общество винаги е имало непокорни фракции, сред които Кръвните вещици са най-известните. Те са враждували с жреците още от времето на равновесието и всяка страна е имала голямо влияние. После йерофантите се уплашили от Сестрите и накарали ТеКарана да ги анатемоса, за да бъдат унищожени. Все пак някои избягали и запазили древните знания. Сега отново са сред нас, макар че за мнозинството са само легенда. А има мъже, като мен, които почти без причина започват да оспорват естествения ред — Мартук стана и погледна през прозореца, покрай Бек. — За вас това място може да е необикновено, но за мен е дом. Тук всичко е наред, докато вашите светове са странни и екзотични. Но въпреки че тук е домът ми, усещах, че нещо не е наред и че балансът е нарушен. Само случайността ме направи такъв, какъвто съм днес.