Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 118

— Аз съм лорд Валко — каза младият мъж и пристъпи напред. — Това е моят дом. Добре дошли, макар че, признавам, ми е трудно да не ви убия. Има нещо, което ме дразни в присъствието на чуждоземци. Въпреки това ще се опитам да потисна тези импулси.

— Смятайте това за най-топлото посрещане, което ще получите, приятели — каза Мартук и се обърна към Валко. — Аз съм Мартук, лорд на Сетвала. Яздя със Садхарин.

— Добре дошъл, Ездачо на Садхарин! — поздравът се стори искрен на Пъг. Двамата се прегърнаха и изпълниха ритуално ръкостискане, хващайки китката на другия. След това младият лорд се обърна към Бек.

Ралан Бек стоеше с наведена глава и го гледаше изпод гъстите си вежди. Очите му светеха като въглени и изражението му бе доста хищно.

— Мартук, може ли да го убия? — попита Бек.

Беше облечен като воин и влизаше в ролята си. Мартук поклати глава и каза:

— Това е нашият домакин.

— Аз съм Бек! — извика Ралан, сякаш се бе упражнявал цял живот. — Служа на Мартук от Сетвала и яздя със Садхарин! — усмихна се като вълк и посочи Валко. — Господарят ми казва, че не може да те убия и да взема жената до теб. Ще се подчиня и ще контролирам желанията си.

— Този откачен ли е? — попита Валко.

Майка му се засмя.

— Липсват му маниери, но играе добре ролята на млад воин — потупа сина си по рамото. — Повечето младежи не получават възпитание като твоето. Държането му ще служи добре на тези… лица.

Пъг разбираше избора й на думи. Не ги нарече Низши, но не бяха и точно дасати.

— В момента е полунощ — каза Валко. — Имате ли нужда от почивка?

— Не — отвърна Мартук. — Трябва ни информация. Нещата са много по-сериозни, отколкото очаквахме.

Пъг реши, че става дума за талноя. Всеки път, когато се опиташе да спомене за него, го прекъсваха.

— Да се оттеглим в покоите, където ще можем да поговорим свободно — предложи жената.

Валко изглеждаше напрегнат. Пъг беше учуден колко бързо е взел да разчита израженията по лицата на дасатите. Отчасти това се дължеше на обучението, а останалото идваше от заклинанията на ипилиакския магьосник.

— Те изглеждат като Низши, а трябва да ги третираме като гости! — каза младият лорд на Камарийн.

Това беше очевидна обида.

— Не се подлъгвай по външния вид — каза майка му. — Всяко от тези… лица притежава огромна мощ, в противен случай нямаше да е тук. Всеки от тях е по-могъщ и от най-опасните жреци. Запомни това.

Без повече думи, Валко се обърна и тръгна, сякаш очакваше всички да го последват. Пъг погледна Мартук, който показа с жест, че първо ще тръгнат двамата воини, а след това господарката на замъка. Всички трябваше да свикват с новите си роли в обществото.

Пъг се помоли на всички богове, които го чуваха, да успеят да оцелеят след това пътешествие.

Нищо от уроците на Делекордия не ги бе подготвило за преживяването на Косриди. Дори в относително безопасния замък на лорд Валко усещанията бяха поразителни. Пъг прокара ръка по една маса и се зачуди на вида й. Принципно изглеждаше направена от дърво, като всяка нормална маса на Мидкемия, но сетивата му казваха друго. Тук камъните и дървесината изглеждаха по същия начин, но пулсираха от енергия, сякаш бяха живи. Освен това излъчваха глад. Пъг имаше чувството, че масата иска да погълне енергията му през пръстите.