Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 116

— Даже по-добре — допълни Накор. — Миризмата на пушек и боклук е видимо по-слаба.

— Според всичко видяно, ипилиакците са по-напреднали от хората.

— Да — обади се Бек. — Много красив град. Сигурно ще е забавно да го видиш как гори.

— Едва ли — отвърна Накор рязко. — Пожарите са еднакви.

— Но помисли си колко по-голям би бил този!

— Може би в него има частица от Прандур — каза Пъг, визираше бога на огъня, познат още като Унищожителя на градове.

Накор се засмя.

— Бек, искаш ли да видиш нещо ново? Наистина ослепително?

— Да, много. Това наистина е интересно място, но напоследък ми стана скучно от цялото това мотаене и говорене.

— Пъг, можеш да отидеш в архивите и утре. Искам да ти покажа нещо — тръгнаха през града, като кимаха на минувачите, които понякога ги гледаха странно. От друга страна, Кастор и Мартук им бяха обяснили, че тук няма много посетители от други светове.

Стигнаха източната порта и Накор посочи напред.

— Зад онзи хълм.

— Какво искаш да ни покажеш? — попита Пъг.

— Изчакай — отвърна дребният комарджия с игрив блясък в очите.

Изкачиха хълма и видяха това, за което говореше. В далечината се издигаше блестящ светлинен лъч и изчезваше в нощното небе.

— Какво е това? — попита Бек.

— Звездният мост — отвърна Накор. — Мартук каза, че се виждал в по-ясните нощи. Това е град Десоктия, от него ипилиакците пътуват до свят, наречен Ясмадин. Разбрах, че това е същата магия, с която ще пътуваме между дасатските светове.

— Колко отдалечен е този град? — попита Пъг.

— На около двеста мили по въздух.

— В такъв случай този мост трябва да е много голям — каза Бек.

— Или много блестящ — допълни Пъг.

Загледаха мълчаливо яркия светлинен мост, който щеше да ги отведе в друга реалност.

19

Косриди

Мартук вдигна ръка.

Всички погледи бяха приковани в него. Четиримата човеци и дасатът стояха в широко помещение в място, което напомняше на магическата академия в Звезден пристан. Пъг бе изкарал последните дни в архивите и бе научил още много неща за дасатите. За съжаление повечето документирана история обхващаше периода след пристигането на Делекордия.

Както бе очаквал, отношението на ипилиакците към дасатите беше като на роби към потисник. Въпреки оскъдната информация Пъг се чувстваше готов, доколкото бе възможно, за това невероятно пътуване.

Помещението беше доста голямо и се използваше за социални събития. Ипилиакският магьосник им беше казал, че ще могат да осъществят прехвърлянето без никакви пречки. Бе се опитал да обясни подробно какво точно ще се случи, но дори Пъг, с целия си опит, не разбираше повечето неща.

— След малко ще започнем прехвърлянето — каза Мартук. — Изживяването е неописуемо. Аз съм го правил десетина пъти и всеки път казвам, че ще е за последно. Готови ли сте?

Пъг беше хванал Накор, който пък държеше Бек. Магнус беше застанал от другата страна и се държеше за Мартук. Дасатският воин беше обяснил, че ще пътуват през пространство, наречено „сивота“, където сетивата им ще са объркани. Пътуването траело само няколко мига, но човек имал чувството, че времето е спряло.