Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 115

— Бих искал да ги разгледам, ако имаме време.

— Наистина ще е разумно да го направиш през следващите дни.

— А ти как дойде на Делекордия?

— Това е история за друг път и трябва да бъде разказана от друг. Но все пак ще споделя малко. Преди двадесет и пет години бях като всеки млад дасатски воин. Оцелях по време на Криенето, стигнах имението на баща ми и победих в изпитанието на арената. Бях приет сред Садхарин и служех вярно. Преследвах деца и майки по време на прочистванията, съвкупявах се с жени за политическа изгода и бях готов да отвърна на призива на Карана.

— Помогнах в потушаването на два така наречени бунта и три пъти участвах в кампании срещу други бойни общества. Имам шест тежки рани и толкова леки, че не помня всичките. Много от синовете ми оцеляха. Намерих и жена, която ме задоволява, и когато синът ни се появи, я повиках да живее с нас. Имахме това, което наричате „семейство“. Дасатите нямат такава концепция, но аз бях щастлив семеен човек — той замълча за момент. — После се случи нещо и животът ми се промени напълно. Вече не можех да мисля за себе си според стандартите на нашата раса и оттогава се опитвам да променя останалите. Жена ми ми липсва. Синовете ми управляват добре имението и живеем в относителен мир — той остави обелките на плода, обърса пръстите си и продължи с горчив тон: — Всичко си е наред. Умират единствено невинните.

Пъг не каза нищо.

Мартук се подсмихна.

— Знаете ли, че в дасатския няма дума за „невинност“? Най-близката е „неокървавен“, което означава, че някой още не е отнел живот — той поклати глава и посегна за виното си. — За да има невинност, трябва да се обясни концепцията за вината. Още една дума, която нямаме. Ние говорим за „отговорност“. Вероятно защото виновните са вече мъртви… отвътре. Извинете ме. Пих твърде много — воинът се изправи и погледна Пъг. — Архивът е надолу по улицата, от лявата страна. Нормална сграда със синьо знаме с бял кръг пред входа. Иди там и ще ти покажат каквото поискаш. Ще се видим привечер.

— Странно — обърна се Магнус към баща си, щом дасатът излезе.

— Много — отвърна Пъг. — От негова гледна точка…

— Вие сте слаби и заслужавате смърт — довърши Бек безпристрастно.

— Баща ми едва ли е слаб — каза Магнус. — Нито някой от нас.

— Не говорех за него — отвърна младият воин. — Става дума за хората. Вие сте слаби и заслужавате смърт.

Пъг забеляза, че младежът казва „вие“, а не „ние“. Погледна Накор, но исаланецът само поклати глава.

— Татко, мисля, че и аз ще се оттегля — каза Магнус. — Искам да медитирам, преди да си легна.

Пъг кимна и младият магьосник напусна помещението. Слугите все още стояха в готовност и очакваха масата да се опразни.

— Бек, хайде да се разходим — обади се Накор.

Ралан скочи с готовност.

— Обичам да се разхождам из този град. Има много интересни неща.

Пъг и Накор го последваха през вратата.

— Явно адаптацията ни е приключила напълно — каза Пъг и си пое дъх. — Въздухът мирише също като в Крондор и Кеш.