Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 101

— Пристигнахме, господа млади офицери — заяви коларят Алби, весел дребосък, който пушеше възможно най-евтиния и гаден тютюн. Освен това имаше досадния навик да дърдори непрекъснато, без да слуша, и пренебрегваше даже заповедите на принц Гранди да спре да пуши. Момчетата бяха решили, че вероятно е глух като пън.

Шестимата се измъкнаха от фургона и почнаха да протягат схванатите си крайници.

— Благодаря за превоза — каза Джоми.

— Няма нужда, млади сър — отвърна Алби, без да се обръща.

— Ти чуваш?! — възкликна Гранди.

— Разбира се, че чувам, млади сър. Защо решихте обратното?

— Защото наредих да спреш да пушиш тази гадост още преди часове.

Мъжът се обърна и се ухили.

— Нима трябва да слушам някакъв новак лейтенант? Армията се води от генерали и сержанти, млади сър. По-добре да запомните това веднага. Приятен ден — и дръпна юздите и потегли, като остави шестимата раздразнени офицери пред командната палатка.

— Трябва да докладваме на генерал Бъртранд — каза Серван на часовоя.

— Да, сър — отвърна той и се вмъкна в палатката.

След секунда отвътре се подаде главата на Каспар от Оласко, който ги огледа и се усмихна.

— Изчакайте малко, момчета.

— Каспар! — възкликна Тад.

— Познаваш ли го? — попита Годфри.

— Това е Каспар, бившият херцог на Оласко — обясни Зейн. — Какво ли прави тук?

— Скоро ще разберем — отвърна Серван.

Каспар се върна след няколко минути заедно с навъсен възрастен мъж, който носеше окървавен табард с герба на Ролдем. Косата му беше разчорлена, сякаш тъкмо си бе свалил шлема.

— Господа, добре дошли на фронта — каза той.

Те отдадоха чест и Гранди заговори от името на всички:

— Как да служим, генерале?

Офицерът се усмихна и равните му бели зъби лъснаха.

— Като за начало, не се оставяйте да ви убият, ваше височество. Не знам защо баща ви реши да ви изложи на опасност, но щом сте на служба, ще служите. Каспар от Оласко е в ролята на консултант, защото познава добре околностите.

— Ловувал съм по тези места — поясни бившият херцог.

— Какво да правим, сър? — попита Тад.

— Ще наблюдавате и ще се учите. И евентуално ще командвате. Засега искам да знам кой от вас е най-бързият бегач?

След продължителния път никой не се чувстваше в добра форма, но Джоми и Годфри единодушно посочиха Тад. Генералът кимна и му подаде навит на руло пергамент.

— Нагоре по пътеката, отвъд хребета, по който прекарваме обсадната техника, е разположена пехотната рота на капитан Белоа. Предай му това и изчакай отговора. Тръгвай.

Тад се поколеба за секунда, след което отдаде чест и хукна.

— Елате с мен — нареди Каспар на останалите.

Щом се отдалечиха от командната шатра, той спря и се обърна към момчетата.