Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 100

Аруке се обърна към отец Джувон.

— Готов съм.

Валко забеляза следи от влага в очите на жреца. Нима наистина проявяваше слабост открито? Това още повече го убеждаваше, че четиримата са му казали истината — или поне това, в което искрено вярваха.

— Ние, слугите на Бялото, сме толкова далеч от светлината, че дори нямаме име за това, на което служим — каза Върховният жрец на Западните земи. — Въпреки че то е отдавна загубено във времето, ние се молим да се завърне при нашия народ. И молим за милостта му към нашия брат, защото той прави най-голямата жертва — обърна се към Валко. — Направи го бързо и с необходимото уважение.

Лордът на Камарийн подаде дръжката на меча си на сина си. Младежът си пое дъх и с един рязък замах отсече главата на баща си.

От раната бликна оранжев фонтан, а главата на Аруке се търкулна на пода. Дългогодишните традиции на дасатите навяваха у Валко чувство на триумф. Той беше лорд на Камарийн! Вече беше… И в този момент усети нещо ново. Мрачно и ледено усещане в стомаха. Много по-силно от предишните пъти, когато се бе сблъсквал с безсмислена смърт. Някаква тъпа болка, за която нямаше име. Обърна се към отец Джувон и го погледна въпросително.

— Нарича се тъга — каза жрецът. — Това, което чувстваш в момента.

Валко усети, че очите му се навлажняват. Сърцето му сякаш беше стиснато в студени клещи.

— Нима искате да служите на това? — гласът му бе натежал от непознати емоции.

— Да — Хиреа също изглеждаше тъжен заради смъртта на стария си приятел. — Саможертвата за правилната кауза не намалява тъгата. Баща ти беше единственият брат, когото някога съм признавал. Ще мисля за него всеки ден от остатъка на живота ми.

Една сълза се стече по бузата на Валко.

— Не мога да приветствам това.

Отец Джувон положи ръка на рамото му.

— Трябва. Това ще те спаси. И ще спаси нашите хора. Знам, че ти е трудно да разбереш, но с времето ще успееш. Все пак най-трудната задача вече отмина.

— Защо изпитвам тази… тъга? — попита Валко, гледаше тялото в краката си. — Та аз на практика не го познавах.

— Той беше твой баща — отвърна Деноб. — В отминалите времена щеше да те обича като майка ти.

— Наистина ли?

— Точно за това се борим — допълни Джувон. — Време е да представим на Камарийн новия му владетел. После трябва да пратим вест на Садхарин и Карана. Приготви замъка за пристигането на майка си, защото имаме голяма нужда от нея, млади приятелю.

Валко остави бащиния меч да се изплъзне от пръстите му и кимна, загледан в обезглавения труп. Да, наистина имаше нужда от майка си.

От далечината се носеше грохотът на теглените от мулета обсадни машини, които преодоляваха хребета. Конярите размахваха камшици и викаха, а животните се измъчваха по пътечката, която въобще не бе предназначена за подобни неща.

Фургонът, превозващ шестимата млади рицари на Ролдем, подскачаше по всяка дупка, така че пътниците бяха съвсем схванати и натъртени, когато пристигнаха. Бяха взели кораб от Ролдем до Портал Оласко. Оттам бяха продължили по реката до град Далечни предели, който лежеше между две реки, Лор и Аран, които оформяха границите на Оласко, Аранор и спорните земи на юг. Да се каже, че тези места носеха неприятности, беше съвсем меко. Особено откакто Каспар беше свален от власт преди няколко години.