Читать «Битие» онлайн - страница 495

Да, великите дела на миналото са държеливи като изкуство. Горчивината на Есхил и Шекспир винаги ще си остане трогателна и ценна. Никога няма да изгубим дълбокия си интерес и съчувствие към борбите на предишните поколения. Все пак онова, което ме интригува много повече от „вечните“ статични неща, е как израстват хората. (И нека дефинираме „хора“ по един широк, предизвикателен начин!)

Как децата понякога се учат от грешките на други поколения… или преднамерено отказват да го направят. Как се случва да подобрят себе си, града си, нацията си, дори вида си… и продължават с нови, чисто техни си грешки! Използването на изкуството на gedankenexperiment32 за изследване на тези потенциални подобрения — и грешки — е изключително интересно! Завладяващ шанс да надникнем напред или настрани. Нашият жанр е единственият, който предлага това, а не само някакви си звездолети и глупави светлинни мечове.

Живеем в странно време, когато нашият новопоявил се вкус към разнообразието се превръща в интерес към странното, дори чуждото. Когато сме на път да вземем всички използвани от Бог инструменти и дръзко да ги използваме в нашия ред на сътворение, за добро или лошо. Дали по замисъл, или по случайност, ние, чираците, строим отново онази кула. И може би ще създадем и наши нови другари. Нови приятели. Отново, за добро или лошо.

Признайте го. Плашещо или не, това е завладяващо.

А сега предизвикателството. Никога досега човешките същества не са се облагодетелствали толкова от принадлежността си към една интелигентна, научна и все по-добродетелна цивилизация. Мъдростта разцъфтява и се разпространява… наред с глупостта. Като абсурдното твърдение (повтаряно ad nauseum33 от леви и десни), че мъдростта не е пораснала! Абсолютна и безочлива лъжа.

Това е един искрен и неподправен ренесанс, заплашващ да направи нещата по-добри във всяко едно отношение. Ренесанс, който трябва да намери всяка потенциално смъртна грешка и, колкото и иронично да звучи, облагодетелстващ се от безкрайните критики. От градивните, убедителни критики, а не от циничното отчаяние.

Какъв е въпросът, съдържащ се в заглавието „Битие“?

Алтернативата на приемствеността е Краят на света такъв, какъвто го познаваме. Е, в книгата имаме преглед на възможните сценарии за края! Наистина се намираме в минно поле. Но ръчканего на земята пред нас, откриването на подвижните пясъци, мините и змийските ями е именно начинът, по който тревогата може постепенно да се превърне в надежда. Нашата задача е откриването на пътя към следващия век и милиони гледат на нея сериозно.

По пътя трябва непрекъснато да си напомняме, че тази тромава фаза от младостта ще отмине, ако от време на време повдигаме глави. И гледаме напред.