Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 126

Дъщеря ми, обезумяла от тази ужасна гледка, понечила да скочи във вълните. Спасили я насила и я хвърлили в безсъзнание в една от спасителните лодки, в която седели трима други души. Тази лодка единствено се спасила от катастрофата. След четирийсет и девет часа лодката се приближила към брега на един от Фарьорските острови. Оттам именно, след едно убийствено изчакване от седем седмици, дъщеря ми пристигна при мен благодарение на преданите грижи на един моряк, който я беше спасил и ми я доведе. Този прекрасен човек, на име Джон Динмен, постъпи на служба при мен и умря по-късно в Мала Азия.

Ние не хранехме вече никаква надежда, че нещастното бебе е могло да се спаси след корабокрушението. И въпреки всичко аз продължавах да правя постъпки за откриването му във Фарьорските и в Шетландските острови и по норвежкия бряг на север от Берген. Мисълта, че спасителният пояс е бил отвлечен още по-нататък, изглеждаше недопустима. Чак след три години се отказах от безуспешното търсене, а това, че селището Норое бе останало извън обсега на нашите проверки, се дължеше на голямата му отдалеченост и на липсата на пряка връзка с морския бряг.

Когато окончателно изгубих всяка надежда, аз се посветих изцяло на дъщеря си, чието физическо и психическо здраве изискваше големи грижи. Успях да изискам да ме назначат в Ориента, търсех да я разсейвам чрез пътешествия и научни изследвания. Тя беше неотлъчният ми помощник във всяко начинание; и все пак аз никога не успях да я излекувам от непреодолимата й тъга. Най-после преди две години излязох в пенсия и се завърнахме във Франция. Сега живеем или в Париж, или в една стара къща, която притежавам във Вал Фере, в околностите на Брест.

Нима ще ни бъде съдено да видим да влиза у дома моят внук, този, когото и двамата оплакваме от толкова години насам? Тази надежда е прекалено хубава, за да смея да я споделя с дъщеря си, докато не се потвърди напълно. Това ще бъде истинско възкресение. Но ако сега се наложи да се откажем от тази надежда, разочарованието ни ще бъде жестоко!…

Днес сме понеделник. В пощата ми казаха, че мога да очаквам отговор следващата събота!…“

Ерик едва успя да прочете писмото; сълзи бяха замрежили погледа му. Той също не смееше да се отдаде прибързано на надеждата, която му бяха възвърнали така неочаквано. Уверяваше се сам, че всички данни съвпадат — датите, събитията, най-малките подробности. Но всичко беше прекалено хубаво! Той не смееше да го повярва! Да открие наведнъж семейството, истинската си майка, родината!… И каква родина… Същата, която той би избрал сред всички други, защото тя сякаш обединява величието, таланта и всички възвишени качества на човечеството, защото в нея са се въплътили и слели ведно геният на античните цивилизации и същевременно пламъкът и духът на новото време!