Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 116

Името действително беше там, татуирано със синьо в средата на някакъв грубо очертан герб: „Патрик О’Доноган, Цинтия.“ Сърцето на ранения биеше!… Той не беше мъртъв!… Имаше само широка рана на главата и друга на рамото, а върху гръдния му кош имаше синина от удар, който сигурно му пречеше много като диша.

— Ще трябва да го пренесем в нашето убежище, да го бинтоваме, да го върнем към живота! — каза Ерик на мастер Херсебум. После добави тихо, сякаш се страхуваше да не го чуе някой: — Това е той, татко, този, когото ние търсим от толкова време, без да можем да го намерим, същият този Патрик О’Доноган!… Ето го пред нас, и то останал почти без дъх!

Мисълта, че тайната на неговия живот беше скрита в тази груба кървяща глава, която смъртта сякаш вече беше белязала, запали мрачен пламък в очите на Ерик. Приемният му баща разбра колко силно бе развълнуван момъкът и несъзнателно вдигна рамене, сякаш искаше да каже:

„Успяхме и сега може да узнаем всичко!… Но какво значение имат вече за нас всички тайни на света при положението, в което се намираме?“

И все пак той вдигна тялото откъм краката, докато Ерик го подхвана под мишниците, и двамата тръгнаха с тежкия си товар.

От движението раненият отвори очи. Скоро болката, която му причиняваха раните, толкова се усили, че той застена неясно, но те все пак разбраха една английска дума, която нещастникът повтаряше най-често: „drink“ — „да пия“. Бяха все още далеч от склада с провизиите. Ерик реши да спрат, облегна нещастника на едно ледено баирче върху ледената покривка и приближи до устата му своята кожена манерка.

Тя беше почти празна, но глътката ракия, която О’Доноган успя да поеме от нея, сякаш му възвърна живота. Той се огледа, въздъхна дълбоко и каза:

— Къде е Джоунс?….

— Ние ви намерихме сам на брега на ледения остров — каза Ерик. — Отдавна ли сте там?

— Не знам — отвърна раненият с усилие. — Дайте ми да пия още! — повтори той, втренчил поглед в очите на Ерик.

Глътна още веднъж от ракията и намери сили да заговори.

— Когато избухна бурята — поде той, — яхтата ни започна да потъва. Неколцина от моряците успяха да се хвърлят в спасителните лодки, други загинаха. Още в началото г-н Джоунс ми направи знак да отида заедно с него при малкия „каяк“ ’, окачен на кърмата, в който никой не смееше да се настани, защото беше много малък, но впоследствие той се оказа най-сигурният! Единствено той стигна до този леден остров!… Всички спасителни лодки потънаха, преди да се приближат до вечния лед! Бяхме ужасно омаломощени,

——

1 Каяк (рус.) — малка ескимоска кожена лодка с покрив. — Б. пр.

когато вълните изхвърлиха нашия каяк върху огромния плаващ лед… Но ние все пак можахме да пропълзим далеч от водата и да изчакаме новия ден!… Тази сутрин г-н Джоунс ме остави сам, за да отиде да види не би ли могъл да намери и да убие някой тюлен или някоя морска птица, за да се нахраним. Оттогава не съм го виждал повече…