Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 117

— Този господин Джоунс офицер от екипажа на „Албатрос“ ли е? — попита Ерик.

— Той е собственик и капитан на яхтата — отвърна О’Доноган и в гласа му прозвуча лека изненада от този въпрос.

— Нима собственик на яхтата не е господин Тюдор Браун?

— Аз… аз не знам — отвърна нерешително раненият, който сякаш се питаше не бе ли казал повече, отколкото трябва.

Ерик сметна, че не бива да настоява. И бездруго имаше да го пита толкова много неща!

— Вижте — каза той на ирландеца, сядайки върху леда до него, миналия ден вие отказахте да се прехвърлите на моя кораб и да разговаряте с мен и както виждате, този ваш отказ ни причини твърде много нещастия. Сега обаче, след като сме заедно, да се възползваме от това и да поговорим сериозно като разумни хора! Вие се набирате върху един плаващ леден остров, ранен, без провизии, неспособен да се спасите без чужда помощ от най-жестоКа смърт!… Моят приемен баща и аз разполагаме с всичко онова, което ви липсва — провизии, оръжие, ракия! Ние сме готови да се грижим за вас, да разделим с вас нашите запаси и да ви вдигнем на крака!… Няма ли да отвърнете на нашите грижи с малко доверие?

Ирландецът отправи несигурен поглед към Ерик, в който благодарността сякаш беше смесена със страх — един мрачен, безкраен страх.

— Зависи за какво искате да ви се доверя — отвърна уклончиво той.

— О, вие го знаете много добре! — отвърна Ерик, като се насили да се усмихне и хвана двете ръце на ранения в своите. — Аз ви го казах и миналия ден; вие знаете онова, което аз трябва да науча, онова, заради което стигнах чак в тези далечни води!… Хайде, Патрик О’Доноган, направете малко усилие, разкрийте ми тази тайна, която е от толкова голямо значение за мен, кажете ми какво знаете за „детето върху спасителния пояс“! Дайте ми само едно указание, за да мога да намеря своето семейство!… От какво се страхувате? Каква опасност ще има за вас, ако удовлетворите молбата ми?…

О’Доноган мълчеше и сякаш преценяваше с тъпия си мозък доводите на Ерик.

— Но — каза той най-после с усилие, — ако успеем да се спасим и ако се доберем до някоя страна, където има съдилища, вие можете да ми причините зло!

— Не, кълна ви се!… Кълна ви се във всичко най-свято за мен!… — каза пламенно Ерик. — Каквато и вина да имате към мен или към други хора, аз ви обещавам, че за вас няма да има никакви лоши последствия!… Впрочем има нещо, което вие, изглежда, не знаете, а то е, че сега вече е минало,давност за всичко случило се навремето — искам да кажа, за събития, каквито и да са те, случили се преди повече от двайсет години, човешкото правосъдие няма право да държи сметка на виновниците!

— Наистина ли? — попита Патрик все още с известно недоверие. — Щото господин Джоунс ми каза, че „Аляска“ е изпратен от полицията, пък и вие самият говорихте за съд…

— Това се отнасяше за съвсем неотдавнашни събития, които ни сполетяха в началото на нашето плаване! Уверявам ви, че господин Джоунс се е подиграл с вас, Патрик! Явно той има някакъв интерес вие да не говорите!