Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 114

— Де да имаме и ние такъв късмет! — въздъхна отново мастер Херсебум… — Но сега мисля, че ще бъде добре да похапнем малко.

— И аз така смятам — отвърна Ерик. — По един сухар и парче пушено говеждо ще ни дойдат много добре!

Мастер Херсебум отвори две бъчви, за да извади оттам храната. Продупчи с върха на ножа си отстрани едно буре с

——

1 Левга (лат.) — стара морска мярка от 5556 метра. — Б. пр.

ракия и запуши веднага отвора му с издялана от дърво втулка, така че да могат при нужда да точат от него колкото им е необходимо. После се заеха със закуската.

— Онзи леден остров, върху който са плавали хората от екипажа на „Ханза“, колкото нашия ли е бил голям? — попита старият рибар след десет минути, по време на които и двамата се постараха най-съвестно да подкрепят силите си.

— Не вярвам! Нашият е дълъг най-малко десет или дванайсет километра, докато онзи на ханзенци е бил два метра. Освен това в продължение на шестте месеца дрейфуване бил станал още по-малък. Наложило се нещастните корабокрушенци да го напуснат, защото вълните стигали чак до временното им укритие. За тяхно щастие те имали голяма лодка, с която се прехвърлили на друг остров, когато техният станал необитаем. Така се прехвърляли на няколко пъти от един леден блок на друг като белите мечки, докато най-сетне стигнали до суша.

— Е, така е — каза мастер Херсебум, — те са имали лодка, но ние нямаме!… Освен да се напъхаме в някоя празна бъчва, не виждам как другояче ще можем да се махнем от тук.

— Като му дойде времето, ще видим как ще се оправим — отвърна Ерик. — Засега най-разумно ще бъде да огледаме изцяло жилищната си площадка!

Мастер Херсебум и той се изправиха и двамата започнаха да се катерят върху един своеобразен баир от по-малки ледени парчета и сняг — един „hummock“, така ги наричат специалистите, — за да си съставят впечатление за целия леден остров. Той представляваше продълговат сал или, по точно казано, именно остров, дълъг дванайсет или петнайсет метра от единия до другия край, напомнящ някакво огромно, подобно на кит животно, проточило се върху повърхността на Ледовития океан. Складът им беше разположен върху линията, която би отделяла първата му третина или главата на кита. Все пак беше много трудно да се определят дължината и истинската му форма, тъй като многобройни баири се издигаха тук и там на повърхността и спираха погледа във всички посоки. Крайната му точка, където предишната вечер беше дъното на малкия залив, сега беше най-отдалечена. Решиха да тръгнат най-напред натам. Доколкото можеха да преценят, съдейки по положението на слънцето, този край на леденото поле, който вчера беше обърнат на запад, преди да се откъсне от него, сега сигурно гледаше на север. Следователно можеше да се предположи, че под напора на водните течения или на вятъра корабът е бил отвлечен на юг, и фактът, че вече не се виждаше и следа от вчерашната дълга ледена бариера, проточила се на седемдесет и осмия паралел от изток на запад, напълно потвърждаваше това предположение.

Целият леден остров беше покрит със сняг, върху който тук и там, на голямо разстояние едно от друго се виждаха черни петна, които мастер Херсебум веднага определи като „угиуки“ — тоест като най-големия вид брадати моржове. Те сигурно живееха в пукнатините или в дупките на леденото поле, и сигурни, че са защитени от всякакво нападение, се грееха спокойно на слънце.