Читать «В опасност» онлайн - страница 9

— Ако ще тестваме за ДНК, трябва да има доказателства. Кой ги е държал през цялото време? — пита той.

— Знам само, че по онова време ФБР са провели лабораторната работа.

— ФБР? Какъв интерес са имали федералните?

— Имах предвид щатските власти — уточнява тя.

— ТБР. Местното бюро за разследване в Тенеси.

— Не мисля, че по онова време са правели ДНК тестове.

— Не. Тогава беше средновековието, когато все още правеха добрите старомодни серологични изследвания за определяне на кръвната група. Какво точно е анализирано и кой го е съхранявал през цялото време? — опитва Уин отново.

— Кървави дрехи. Както разбрах, били са все още в склада за улики на полицейското управление в Ноксвил и са изпратени в калифорнийската лаборатория…

— Калифорния?

— Всичко това бе внимателно проучено от Хюбър.

Уин посочва ксерокопията, които му е дала, и пита:

— Това всичко ли е?

— Както изглежда, оттогава ноксвилската морга се е преместила, а старите им документи са някъде на склад. В ръцете ти е това, което откри Тоби.

— Което всъщност значи — каквото е успял да накара службата на патолога да му копира от микрофилма. Какъв копой! — вметва той саркастично. — Не мога да разбера защо, по дяволите, държиш идиот като него…

— Знаеш защо…

— Не мога да разбера как синът на Хюбър може да е такъв идиот. Моник, трябва да внимаваш с услугите на директора на лабораториите по криминалистика, независимо колко е важно. Може да се изтълкува като конфликт на интереси…

— Какво ще кажеш да оставиш това на мен — отговаря тя хладно.

— Все пак Хюбър ти дължи голям купон, след като ти е стоварил Тоби.

— Добре. Нали казахме, че тази вечер ще бъдем честни? — тя го поглежда в очите, издържа втренчения му поглед. — Беше лошо решение от моя страна. Прав си. Тоби е безполезен, пълна скръб.

— Трябва ми полицейското досие. Може би Тоби Пълната скръб е получил и ксерокопие от него в течение на усилното и подробно проучване?

— Мисля, че можеш сам да се погрижиш за това, когато се върнеш в Ноксвил. Тоби току-що излезе в отпуска.

— Горкото момче! Вероятно е изтощено от толкова тежка работа.

Ламонт наблюдава как келнерът се връща със сребърния си поднос и две чаши вино и казва:

— Ще харесаш пиното. Дроан, обаче дъщерята6.

Той бавно го завърта, помирисва и опитва.

— Забрави ли? Ти ме прати в академията, защото е… сега ще те цитирам: „Харвард на съдебната медицина.“ Остава ми още месец.

— Уин, сигурна съм, че те ще ти помогнат. Никой не говори да отпаднеш. Всъщност това е добре и за академията.

— Значи ще работя в съня си. Чакай да видим — отпива от виното си. — Използваш академията, използваш полицейското управление на Ноксвил, използваш мен, използваш всички за политическа изгода. Моник, я ми кажи нещо — той предизвиква късмета си, очите му напрегнато се впиват в нейните, — наистина ли ти пука за тази възрастна дама?