Читать «В опасност» онлайн - страница 8

— С цялото ми уважение, Моник, не можеше ли просто да ми пратиш по имейла всичко това? Трябваше да летя дотук в дъждовна буря чак от Тенеси, за да ми съобщиш за последния рекламен трик на губернатора?

— Ще бъда откровена до грубост — прекъсва го тя, което не е нещо ново.

— Бива те в грубостта — той й се усмихва, внезапно келнерът отново е тук с техните питиета, отнасяйки се с Ламонт като с кралска особа.

— Да бъдем откровени — започва тя. — Ти си доста интелигентен. И мечта за медиите.

Не за първи път му минава мисълта да напусне Масачузетската щатска полиция. Вдига бърбъна си, иска му се да е поръчал двоен.

— Имало е един случай в Ноксвил преди двадесет години… — продължава тя.

— Ноксвил?

Келнерът кръжи, за да вземе поръчката им. Уин дори не е погледнал в менюто.

— Крем супа за начало — поръчва Ламонт. — Сьомга. Още едно совиньон бланк. Дайте му от онова хубаво орегонско пино.

— Какъвто и да е стекът ви, нека е недопечен — казва Уин.

— Салата с балсамов оцет. Без картофи. Да видим. Чиста случайност е, че бях изпратен на юг в Ноксвил и ти изведнъж реши да разследваш някакъв отдавна изстинал случай там.

— Възрастна жена, пребита до смърт — продължава Ламот. — Очевидно обир, който е излязъл от контрол. Възможен опит за сексуално насилие, гола, бикините й — смъкнати около коленете.

— Семенна течност? — става му любопитно. Политика или не, случаите го поглъщат като черни дупки.

— Не зная подробностите — тя бърка в чантата си, измъква папка, подава му я.

— Защо Ноксвил? — не иска да се откаже, параноята го стяга по-силно.

— Нужно беше убийство и някой изключителен да работи по него. Ти си в Ноксвил, защо да не видиш какви нерешени случаи имат и готово. Този явно е бил сензационен по онова време, а сега е толкова студен и забравен, колкото жертвата.

— Има предостатъчно нерешени случаи в Масачузетс — той я гледа, изучава я, не разбира какво става в действителност.

— Този трябва да е лесен.

— Не бих разчитал на това.

— Сработва добре по няколко причини. Провал там долу няма да е толкова очевиден, колкото тук — обяснява тя. — Ще го изиграем така: докато си бил в академията, си чул за случая и си подсказал, че Масачузетс би могъл да съдейства, да опита този нов ДНК анализ, да им помогне в нуждата…

— Значи искаш да лъжа.

— Искам да бъдеш дипломатичен и умен.

Уин отваря папката и плъзга навън копия от вестникарски статии, докладите от аутопсията и лабораторните изследвания. Никое от тях не е с добро качество, вероятно са от микрофилм.

— Науката — казва тя с увереност. — Ако е вярно, че има Божи ген, може би има и сатанински — добавя тя.

Ламонт обича тайнствените си уж блестящи изказвания.

Почти е узряла да бъде цитирана.

— Търся сатаната, който се е измъкнал, търся наследственото му ДНК.

— Защо не използваш лабораторията във Флорида, която е известна с това? — Уин преглежда замъгления доклад от аутопсията и добавя: — Вивиан Финли. Сикуоя Хилс. Старите пари на Ноксвил покрай реката. Не можеш да припариш до къща за по-малко от милион. Някой наистина я е скъсал от бой.

Въпреки че няма включени снимки в архивните документи, които Ламонт му е дала, протоколът от аутопсията изяснява няколко неща. Вивиан Финли е оцеляла достатъчно дълго, за да има реакция на тъканите: лицето — разкъсано и натъртено, очите — подпухнали до затваряне. Когато скалпът й бил обърнат назад, разкрил големи контузии, продупчени места по черепа, причинени от повтарящи се силни удари с оръжие с поне една заоблена повърхност.