Читать «В опасност» онлайн - страница 2

Тази е най-новата и най-лошата от политическите й маневри и в някои отношения — късогледи разсъждения, или това, което той понякога смята за нейни фантазии. Всичко произлиза от ненаситната й амбиция и нужда да контролира. Внезапно решава да го прати далеч на юг в Ноксвил, Тенеси, за да посещава Националната академия по криминалистика, заявявайки, че когато се върне, ще просвети колегите си за последните новости в проучването на местопрестъпленията и ще им покаже как се прави. Точно както трябва. Да им покаже, каза тя, как да направят така, че нито едно криминално разследване да не бъде някога поставяно под съмнение заради неправилно отношение към доказателствата или липсата на процедури и анализи, които е трябвало да бъдат направени. И като казвам някога, имам предвид никога. Той не го разбира. Масачузетската щатска полиция си има собствени служители за оглед на местопрестъпленията. Защо да не изпрати един от тях? Но тя не искаше да слуша. Не искаше да обясни.

Уин поглежда надолу към подгизналите обувки, които купи за двадесет и два долара в магазина за маркови дрехи втора ръка, наречен „Предай ме“. Забелязва петна от изсъхнала вода върху сивия костюм, който купи за сто и двадесет долара в същия магазин, откъдето се сдобиваше с доста бутикови дрехи — неприлично евтини, защото всички бяха носени и захвърлени от богати хора, които лесно се уморяват от вещи или просто са непостоянни. Или мъртви. Той чака и се тревожи, чудейки се какво е толкова важно, че Ламонт да го повика чак от Ноксвил. Рой, нейният бъзлив високомерен прессекретар, му се обади тази сутрин, измъкна го от лекцията и му каза да бъде в следващия самолет за Бостън.

— Сега, на мига? Защо? — протестира Уин.

— Защото тя каза така — отговори Рой.

* * *

В многоетажната бетонна сграда на Кеймбриджкия окръжен съд Моник Ламонт излиза от личната си тоалетна в големия си частен кабинет. За разлика от много ОП и другите, които газят из света на криминалното правосъдие, тя не събира полицейски кепета или униформени знаци, нито чуждестранни униформи и оръжия, нито рамкирани снимки на известни длъжностни лица от правоохранителните органи. Онези, които й дават подобни сувенири, го правят само веднъж, защото тя не се колебае да ги връща или раздава. Случи се така, че тя обича стъкло.

Съвременни произведения на изкуството от стъкло, цветно стъкло, венецианско стъкло, ново стъкло, старо стъкло. Когато слънчевата светлина изпълва кабинета й, той се превръща в пъстър огън, проблясва, примигва, грее и искри в целия цветови спектър, като разсейва и учудва хората.

Тя кани разсеяните и учудени хора под своята дъга, след това ги запознава с отвратителната буря, която я е предхождала.