Читать «В опасност» онлайн - страница 18

Да, била е в Тенеси, ето още едно напомняне за нейната възраст и тя се оглежда в огледалото, сребристорусата й коса стърчи на всички посоки. „Като на Амадеус — както наскоро я описа Уин. — Ако си гледала филма“ — додаде той. Не беше.

— Смътно си спомням случая. Богата вдовица, някой влязъл с взлом. Невероятно е нещо такова да се случи в Секуоя Хилс посред бял ден.

Огледалото е особено немилостиво в този час. Очите й са подпухнали. Твърде много бира. Не знае защо Уин толкова я харесва, защо не гледа на нея по начина, по който тя гледа на себе си. Може би я вижда такава, каквато беше някога, преди двадесет години, когато кожата й бе кадифена, очите — големи и сини, задникът — стегнат и закръглен, циците — наперени. Тяло, което показваше пръст на земното притегляне, докато не стана на четиридесет и тогава гравитацията й показа пръст.

— Трябва ми оригиналното полицейско досие — казва той по телефона.

— Случайно да знаеш номера на случая? — пита Сайкс.

— Само номера на аутопсията. Единствено разпечатани копия от микрофилм, без снимки от местопрестъплението. Изобщо нищо. Трябва да получа и досието, ако можем някога да го открием в бермудския триъгълник на склада. Нали знаеш, преместили са старата морга. Или поне Ламонт го каза. Предполагам, че е права.

„Отново за нея.“

— Да, преместиха я. Добре, едно по едно — казва тя, вече напрегната и раздразнителна. — Първо, искаш полицейското досие.

— Трябва да го получа, Сайкс.

— Първата ми работа утре сутрин ще бъде да го намеря.

— Това не може да чака. Виж до какво ще успееш да се докопаш сега. Прати ми го по имейла.

— И кой според теб ще ми помогне в този час? — тя вече отваря вратата на гардероба си и смъква чифт тренировъчни панталони от закачалката.

— Академията — отговаря Уин. — Обади се на Том, измъкни го от леглото.

Кара бързо към болницата „Маунт Обърн“, завива по Братъл Стрийт към къщата на Моник Ламонт, така че да може да съсипе остатъка от нейната нощ.

„Напускам.“

Може да подпише с Бюрото за разследване в Тенеси или направо с ФБР. За твое сведение, Моник, никой не ме подхвърля така насам-натам.

„Напускам.“

„Тогава защо пращаш Сайкс да ти върши работа посред нощ?“ — пита го друга част от мозъка му. Дребна техническа подробност. Това, че напуска Ламонт, не означава, че зарязва случая „Вивиан Финли“. Сега вече е друго. Някакъв мъж в червено се ебава с него, обижда го и нещата стават лични. Уин пресича кръстовище, почти не намалява на знака „Стоп“, завива наляво близо до пожарната и влиза в тясната уличка, където Ламонт живее върху тънък резен от един акър, в къща от деветнадесети век с цвят на избеляла слива. Една боядисана дама в стил кралица Ана, блестяща, сложна и трудна като своята собственичка. Имотът е плътно обрасъл с мирта, дъбове и брези. Тъмните им сенки се люшкат от вятъра и вода капе от клони и листа.

Той спира отпред, гаси фаровете и изключва двигателя. Крушката на предната веранда не е запалена, никакви лампи до къщата не са включени и само един прозорец е осветен — на втория етаж, вляво от входната врата. Обзема го едно от неговите предчувствия. Нейният „Рейндж Роувър“ е на чакълестата алея за коли и предчувствието се засилва. Ако не си е вкъщи, значи някой я е взел с кола. Е, голяма работа. Тя може да има всеки, когото си поиска, така че днешното й гадже я е взело, може да я е завело у тях, голяма работа. Но предчувствието упорства. Ако мъжът, е когото днес има среща, е с нея вътре в къщата, къде е колата му? Уин опитва домашния й телефон и чува в отговор гласова поща. Опитва мобилния, но тя не отговаря. Опитва втори път. Не вдига.