Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 50

Завъртях очи.

— Също ми трябва и бяла рокля — признах.

Тя ме погледна, доволна, сякаш бунтарската й дъщеря най-накрая й иска перлите.

— Ще видя какво имам! — отвърна весело.

Извади чифт клош дънки с фалшиви диаманти от чантата.

— Вярваш ли, че това съм го носила? — попита, придържайки ги към плетената си пола Ан Тайлър.

— Имам бяла блуза — каза. — Ах. Ето тук има бяла пола с връзки.

— Перфектно.

Майка ми нахлузи перуката на главата ми, а аз поставих дрехите пред мен.

— Сякаш се виждам като тийнейджърка — каза тя.

Хвърлих блузата и полата за пране, и с Беки се върнахме в стаята ми.

— Ще бъдем перфектни! — казах. — Но все още ни липсва нещо, за да завършим костюмите си.

Прерових шкафчетата си, полиците в дрешника, и кутиите под леглото.

Хелоуин беше преди месеци, а в град като Дулсвил беше по-лесно да намериш изкуствена чанта Прада, отколкото изкуствени зъби.

Ядосана, почуках на вратата на Били. Той я отвори леко, подавайки главата си във формата на Чарли Браун. Едва можех да видя Хенри, пишещ на компютъра на брат ми.

— Да не си ми взел вампирските зъби!? — обвиних го.

— Защо ми е да искам гнусната ти плюнка по мен? — отговори ми Били, започвайки да затваря вратата.

— Е, не мога да ги намеря, а ми трябват за довечера — оспорих, притискайки вратата.

Хенри скочи към вратата.

— Аз имам. Никога не са използвани.

Хенри и Били отпрашиха с колелата си, а аз и Беки ги последвахме на моето. Трябва да сме били изключителна гледка докато пътувахме към къщата на Хенри на ръба на Оукли Уудс — две готически момичета и двама загубеняци, рамо до рамо.

Паркирахме колелата си на алеята на Хенри и влязохме в петстайната къща в колониален стил.

Бяхме поздравени от икономката му, която сгъваше пране.

Изкачихме дървените стълби до спалнята му. Табела с надпис: НИКАКВИ ХИПИТА, висеше на вратата му.

— Харесва ми — казах.

Черна изтривалка лежеше на пода, а милиони ключалки обсипваха вратата му.

— Какво криеш вътре? Тайни рецепти за храната в училище? — попитах.

След като отключи външните ключалки, стъпи на килима. Вратата му се отвори автоматично.

Хенри имаше голямо легло с металическо син компютър отдолу. На тавана му бяха нарисувани звезди. Сигурна съм, че бяха в правилна астрономическа последователност. Макет на Слънчевата система висеше от тавана. До прозореца му имаше телескоп.

Той бутна плъзгащите врати на дрешника си и разкри прилежно подредени, чисти пластмасови кутии от обувки.

— Пет долара за всяка мостра — каза той и посочи кутиите.

Всяка от тях имаше надпис: АКНЕ, КРЪВ, ПЪПКИ, ПОВРЪЩАНО, БЕЛЕЗИ.

— Кой иска да има повече пъпки? — попитах.

— Имам и миризми. Тук — каза, отваряйки епруветка и навирайки я в носа ми.

— Ужас! — изпищях отвратена. — Мирише като банята, след като Били я е използвал.

— Млъкни! — каза брат ми.

— Ще ми се да го изсипя върху стола на госпожа Люис някога — каза гордо. — Огледай се. Всички са подредени в азбучен ред.

— Трябваше да се досетя.

Беки и аз дадохме парите си и напълнихме джобовете си с призрачни чудесии.