Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 48

Изгасих лампата в гаража и отидох на пръсти до дървото. Но сега листата бяха неподвижни. Нямаше птица. Нито катерица. Нито футболен сноб.

Поех пак към гаража и тогава видях Джагър.

Ахнах.

— Какво правиш тук?

— Просто исках да те видя.

— Мислех, че си се върнал в Румъния — казах и отстъпих назад.

— Надявах се, че ще дойдеш с мен.

— Александър ме увери, че враждата между вас е приключила и ти си си заминал с добро.

— Това е нещо, което няма да му споменаваш — каза той. — В противен случай не само твоята безопасност и тази на Стърлинг ще е под въпрос, но и тази на целия град.

— Целият град? — попитах.

— Не ме предизвиквай — каза и облиза устни. — Не искаш да знаеш какво се случва, когато малко градче открие, че между тях живее вампир, които на всичкото отгоре се среща с дъщерите им.

Замръзнах. Спомних си колко Дулсвил беше въвлечен в слуховете, които Тревър бе пуснал, резултат само от малко клюки и графити. Ако градът имаше доказателство за истинската същност на Александър, не можеше да се предвиди какво биха сторили.

— Хубаво, няма да му казвам. А сега ме остави!

Джагър пристъпи към мен.

— Няма да се върна пак в гробището с теб — оспорих го и отстъпих назад. — Ще пищя, ако трябва. Баща ми е вътре в къщата и е адвокат.

— Мисля, че няма да е нужно. Защо трябва да прекараш целият си живот, седейки в Имение до чувствителен художник и да гледаш как картините му съхнат, когато можеш да обиколиш света заедно с мен?

— Няма никъде да ходя с теб!

— Е, добре сигурен съм, че можеш да ме убедиш да остана в града. Всъщност, това място започва да ми допада.

— Не те искам! Враждата ти с Александър приключи. Връщай се вкъщи вече…

— Вражда? Вече си имам други неща, за които да мисля. Александър може и да е способен да отрича кой е всъщност, но аз не мога.

Синьо-зелените му очи се стрелнаха през мен. А аз отклоних поглед, уплашена, че се опитва да ме замае отново. Тогава започна да се накланя към мен.

— Рейвън! — извика ме Били от задната врата.

Брат ми се затича по стълбите с Кошмар в ръце. А Джагър отстъпи назад в сенките.

— Били! Влизай вътре. Веднага! — извиках, тичайки към него.

— Какво ти отне толкова време? — попита Били. — Кошмар изпадна в нервна криза. Намерих я да дращи по вратата на стаята ти.

Изпречих се на пътя на Били. Обърнах се обезумяла към него и се мъчех да стоя като щит, за да го предпазя. Но задният двор бе празен. Джагър си бе отишъл. Издърпах Били вътре и заключих вратата.

— Никога не съм била по-щастлива, че те виждам! — казах и гушнах силно малкото си братче и Кошмар, която бе в ръцете му.

— Какво ти има? — попита той и се сви все едно имах въшки.

— Мисля, че видях торбалан.

— Гледаш твърде много филми на ужасите — каза той.

— Понякога се чувствам така все едно участвам в тях — отвърнах.

Глава 17. Училищно привидение

Колкото и да не исках да се връщам на училище след пролетната ваканция, поне знаех, че дните на слънце ми носеха спокоен отдих от Джагър.

Върнах се в училището в Дулсвил коренно различен човек — сякаш да бъде единствения готик в града не ме правеше достатъчно различна. Не можех да се фокусирам в час, знаейки че принадлежа на таен свят на вампири.