Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 51

Когато свършихме, Хенри извади кутия пред мен, която държеше сякаш бе Свещения Граал. Отвори я, разкривайки две перфектни копия на човешки зъби във формата на кучешки зъби.

— С лепилото, седем долара.

Знаех, че имам само шест в чантата.

— Пет долара и парче дъвка — предложих.

— Шест. И ученическата ти снимка — противопостави се.

Изгледах го строго, после погледнах Беки.

— Но ти ми я подари! — изписка тя.

— Моля — помолих се, правейки жален кравешки поглед.

Тя отвори портфейла си и подаде на Хенри снимката.

Аз му дадох парите и заминах, преди да си е променил решението.

Бях се насочила към Александър за срещата ни, когато намерих родителите си в кухнята, плащащи сметки.

— Ще съм навън до малко по-късничко днес — осведомих ги.

— Утре си на училище — каза майка.

— Знам, но ще ходим на открито кино — казах с усмивка.

— Защо не изчакате до уикенда — попита тя.

— Защото днес билетите са на половин цена, ако носиш костюм. Беки и Мат също ще ходят.

— Беки? — попита майка ми учудена.

— Да, моята малка Беки. Ще ни бъде първата двойна среща. А и без това вече си написах домашните, и ще се прибера до вечерния час.

— Изглежда си си подредила всичките извинения — добави баща ми.

— Ще мия чинии цяла седмица — казах на мама. — И тате, ще ти измия колата.

— Последния път, в който ми ми колата, я налепи цялата със стикери Ненормална Вещица.

— Не може да отречеш, че беше готино.

— И последния път, в който ми чиниите, счупи чайника на баба — припомни майка ми.

— Добре. Значи имаме сделка — започнах. — Само ще отида на кино, и ще ви спестя проблеми като не върша задълженията ви.

— Как се случи това? — почуди се баща ми, докато се насочвах към вратата. — И когато приключиш с тази руса перука, майка ти ще си я прибере обратно.

Преметнах раницата пълна с аксесоарите ми за „Целуващи се Ковчези“ през рамо и взех консерва с чесън на прах от кухнята. Държах я здраво в ръката ми, сякаш държах кутийка със сълзотворен газ, докато вървях към имението. Ако Джагър ми налетеше, исках да бъда подготвена.

Усетих познато дебнещо присъствие, когато завих зад ъгъла към Хълма Бенсън. Чух шумолене зад храст и видях руси кичури да се подават през клоните. Поех си дъх и тихо отворих контейнера с чесън на прах и го хвърлих силно, точно към храста.

— Ох! — проплака мъжки глас.

Тревър изскочи от храста, придържайки челото си.

— Какво правиш? — изкрещях му.

— Видях те идваш по пътя и исках да те изплаша — каза, търкайки раната си.

— Не трябва да се криеш. Само лицето ти може да изплаши Франкенщайн.

Вдигнах кутията от земята и го пуснах в чантата си.

Тръгнах по пътя, а Тревър продължи да ме следва, докато се доближавахме до портата.

— Наистина нямам време за теб — казах. — Отивам на откритото кино — и минах през леко отворената желязна врата.

— Имаш много добра ръка. Трябва да се опиташ в бейзболния отбор. И кажи на готическото си гадже — извика. — Ако иска да кандидатства, наистина имат нужда от бата.

Оставих Тревър и вървях през алеята на Имението, когато чух, че говори с някой пред портата. Погледнах назад и видях своя враг в гръб, стоящ до тип със сива коса.