Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 52

Спрях. Джагър и Тревър? Опасен дует.

Прекосих внимателно алеята и се скрих зад храст близо до грубата желязна врата.

— Хей, внимавай, пич! — извика Тревър. Трябва да се е сблъскал с Джагър в тъмнината.

Можех само да си представя реакцията му заради шокиращата бяла, татуирана, многопродупчена кожа на Джагър, бродещ си сам из тъмните улици. Не бях сигурна дали Тревър ще го удари или ще офейка.

— Извинявай — каза Джагър със студен глас. — Не те видях. Много е тъмно наоколо — продължи той, местейки крака си.

— Да, мисля, че Стърлинг нарочно са счупили уличните лампи.

Джагър се засмя.

— Онова момиче, с което вървеше. Гадже ли ти е? — попита.

— Рейвън? Тя е кошмарът ми. Не, движи се с момчето, което живее в Имението. Никога не съм те виждал тук преди — каза, оглеждайки го.

— Просто посещавам. Приятел съм на Стърлинг.

— Приятел? Не мислих, че имат такива — каза, смеейки се. — Е, по-добре го хвани сега, преди да са отишли на откритото кино.

— Открито кино? — попита Джагър.

— Да. Построено е на старо гробище — прошепна, сякаш разкриваше тайна. — Чух, че късно вечер можеш да видиш духове, които ядат пуканки.

— Гробище? — почуди се на глас Джагър. — Перфектно.

— За какво? — попита Тревър, объркано.

— Ъ… за клуб — промърмори Джагър. — Но това е много специален клуб… може би за в бъдеще можеш да се присъединиш.

— Мерси все пак. Футболът заема цялото ми свободно време. И без това, Стърлинг не изглеждат като типа, който принадлежи към клубове.

— Той вече е член. Само трябва да убедя Рейвън да влезе. Може би ще ги изненадам там — каза Джагър. — Можеш ли да ме упътиш?

— Последвай ме — отвърна новият му съюзник. — По пътя ми е.

Когато двамата заминаха заедно, устата ми увисна невярващо.

Джагър планираше да проведе церемония за завета днес, на откритото кино, с мен като момиче на завета!

Трябваше ми план, бързо.

Поех си дълбоко дъх и се опитах да мисля. Ако откажех двойната ни среща, Джагър можеше да се върне в къщата ми, поставяйки не само мен, но и семейството ми в опасност.

Нямах много време да намеря начин да го задържа далеч завинаги, без да свърша като вечеря. Защо не можеше с Александър просто да се насладим на филм заедно? Като „Целуващи се Ковчези“, който отразяваше собствената ми ситуация — филм за вампира Владимир Ливингстън, който се опита да спаси невинната смъртна Джени от дълбините на черното Отвъдно.

А после ме озари.

Джагър планираше да ме вземе тази вечер на откритото кино? Но нямаше да може. Не и ако вече бях взета от някой друг.

Глава 18. Целуващи се Ковчези

— Трудно е, нали знаеш, без огледало — изкоментирах нетърпеливо в стаята на Александър, докато неловко се опитвах да залепя изкуствените зъби. Саундтракът на „Целуващи се Ковчези“ изпълваше стаята. — Добре ли са? — усмихнах му се със секси вампирска усмивка.

— Уау! — каза той впечатлен. — Сигурна ли си, че са изкуствени? — докосна ги с пръстите си. — Изглеждат толкова истински.

— Внимавай. Не са изсъхнали — сопнах се.

— Защо си толкова нервна? Това е само филм.

— Не, не е. Имам да ти казвам нещо. Обещай ми, че няма да се ядосваш.